The change

•13°

- А-аз,ще бъда!- Опитах се да запазя самообладание, но след като знаех, че можех да го прегърна и целуна по всяко време и навсякъде просто неможах. Погледнах в кафявите му очи повдигнах се на пръсти и и го целунах. Той обви ръцете си около кръста ми и ме придърпа към себе си. Разтапях се. Движехме устните си в бавен танц докато не усетихме малки капчици дъжд, които постепенно се увеличаваха.

- Хайде да влизаме Тае! Ще настинеш!- отдели се той. А аз в отговор отново нападнах устните му. Не исках този момент да приключва. А и целувката стана още по вкусна под дъжда някак си по страстна. След като въздухът ни свърши се отделихме бавно и допряхме мокрите си чела едно с друго. Капките бързо бяха намокрили цялата плат, която носехме и времето беше станало по студено. Но телата ни горяха.
Той хвана ръката ми и ме задърпа към къщата си. Отвори вратата и ме изчака да вляза. Настаних се удобно на матрака, след което видях как той изпусна тежка въздишка и се пльосна на матрака все още мокър от дъжда. Явно е доста уморен и аз ще му помогна да се отпусне.

- Куки легни по корем!- наредих му мило аз. Бавно размести тялото си като се завъртя и легна така както му казах. Обкрачих го от двете страни и започнах да разтривам раменете му, след което целият му гръб. Беше толкова стегнат, че някой от мускулите му си личаха през блузата.
След около 10 минути спрях и се преместих от едната му страна. Той явно усети това и с почти заспалия си мозък се завъртя към мен и ме прегърна като качи единият си крак над мен. Топлеше ме. Загледах се в красивите черти на лицето му и след около минута,две се пренесох в страната на сънищата с мисълта за него.

Вечерта свърши и беше време за един нов ден изпълнен с предизвикателствата на живота. Бавно повдигнах тялото си, за да се изправя, но рязка болка в главата ме върна обратно. Изведнъж усетих хлад да прониква по кожата ми и забелязах, че на места дрехите ми са все още мокри. Възможно ли беше да съм настинал? И отговорът не го получих много късно след като започнах да кашлям доста твърдо. Преобличащия се за работа Кук погледна към мен с доза притеснение и изненада, явно не беше забелязал, че съм станал. Приближи се и постави ръката си на челото ми като установи...
- Ти гориш!- изправи се като взе една купа и излезна през врата. Неможех да мисля много тъй като всички крайници ме боляха и кашлицата не ме оставяше намира.
Върна се и постави купата вече пълна с вода до нощното шкафче и натопи една малка кърпа в нея. Постави я на челото ми а аз потрепнах от студения допир.

- Нека ти свалим температурата! Вчера ти казах, че ще настинеш! Не т-трябваше да те оставям да си лягаш мокър! Съжалявам!- гласът му се пречупваше на моменти от притеснение..

- Не се обвинявай, Куки! Сам съм си виновен!- казах и погалих бузката му. Той взе старата кърпа от лицето ми и я натопи отново в студената вода.

Не съм доволна от главата, но обещавам, че за напред ще видите развитие,драма и по интересни глави!Благодаря ви ако сте стигнали до тук! I purple you! 💜💗🥺