The change

•24°

- Оправяй се! Имам по-важна работа от теб сега!

- Съжалявам, че те занимавам с глупостите си!- погледнах го право в очите веднага след като той реши, че ще вдигне глава от телефона си. Завъртях се на пети и с бърза крачка се запътих към кухнята. Щях да отворя буркана сам и да се сърдя на Jungkook. Може би се държа като малко дете взели му любимия вкус  близалка.
Взех нож и го поставих на долния край на капачката на буркана опитвайки се да го отворя, но всички мой действия бяха спряни от една голяма ръка, която го взе. Отвори го без никакъв проблем и ми го подаде като го плъзна по плота. Започнах да намазвам филииката като дори не поглеждах към Кук.

- Taehyungie,съжалявам!- реших да го оставя без отговор. От което той се приближи до мен и махна сандвича ми от ръката. 

- Хей, върни ми го!- заподскачах опитвайки се да си го върна. След няколко неуспешни опита просто реших, че ще си направя нов.  Обърнах му гръб, от което получих прегръдка през кръста. Затворих очи опитвайки се да потуша емоциите си.

- ТеТе знаеш, че не мислех това, което казах,нали?

- Кой те ядоса така?- попитах като игнорирах въпроса му.

- Hwang Huynjin...човекът, с който развалих живота си!

- Този, който те караше да приемаш дозите наркотици?

- Същият!
- Преди години му казах,че това е края, вече нямах пари или имущество, което да му дам, за да си платя! Така и ги спрях! Сега отново искал да се видим!

- J-jungkookie ти няма да посегнеш към тях отново, нали?- разтревожих се.

- Не бих го причинил нито на себе си, нито на теб!

- Моля те внимавай!- след тези мой думи го целунах нежно. Простих му веднага след като чух причината да бъде ядосан. Ако аз бях на негово място щях да изпитвам същите емоции. Човекът, който го е дърпал токова години надолу към пропъстта, сега разбрал за новото му финансово състояние отново иска да го съсипе из основи.
Разбира се аз ще бъда тук, до него и ще му давам всичко, от което се нуждае, за да не посегне отново към изгарящия огън.

👀💜