The change

•20°

Времето минаваше а сълзите ми просто си заминаха. След като се успокоих погледнах часа и видях, че Куки няма да се прибере скоро, затова реших, че и сам мога да се забавлявам. По собствен начин.
Преминах коридора, за да стигна до стаята си и да си взема нещо, което да облека. Когато Куки не беше у дома обличах удобни дрехи и се запътвах към едно малко квартално кафене. Когато прекрачиш прага усещаш една топла вълна сякаш някой те обгръща. Миризмата на кафе и домашно направени кифлички завзема ноздрите ти и веднага слюнката ти се насъбира в устата, знак че вече си огладнял. Кафенето не е посещавано от много хора и това го прави перфектното място за отдих. Любимото ми място, от както излезнах от дупката.

След като вече бях облечен и обут, напуснах къщата. Днес денят не беше от най-топлите, затова докато вървях притиснах сличера си към тялото с цел да се стопля повече. Исках Кук да е тук и да ме придърпа в обятията си, но желания...

След минута-две вече бях в заведението. Отново онази миризма. Усмихнах се и се запътих към бара, от който се продаваха всички напитки.

- Здравей,Чими!- поздравих своя приятел, с който се бяхме запознали, заради честото ми идване тук. Той беше сервитьор както и работеше зад бара.

- Омо, Taehyungie!- каза той въодушевено и с бързи крачки дойде при мен.
- Честит рожден ден!- каза и след това ме прегърна. Радвам се, че поне той бе запомнил.

- Благодаря ти!- казах с голяма усмивка на лицето.

- Е защо си тук? Идваш само, когато гаджето ти е на работа! Защо не е с теб?- аз клюмнах с глава готов отново да заплача, но прегръдката на Чим ме спря.

- Ооо, ТаеТае, забравил е нали? Недей, не плачи! Хайде ще ти направя нещо много сладко за повдигане на адреналина!- заподскача Чим, а аз се засмях.

Минаха се сигурно час или два и аз реших, че ще си ходя. Успях да си прекарам супер в компанията на Jimin. Той беше единственият ми приятел и аз наистина го обичах. Разбира се като нищо повече. Имахме много общи теми и това ме радваше.

Вече пред входната си врата вкарах ключа в ключалката, за да разбера че е отключено. Бях сигурен, че заключих. Уплаших се, наистина. Имаше още няколко часа докато Куки се прибере. Ръцете ми започнаха да треперят. Всеки път, когато съм уплашен се случва това. Навлязох плахо навътре, за да заваря Куки в хола. В едната си ръка държеше огромен букет цветя а другата беше зад гърба му не неможех да видя какво държи в нея. Сърцето ми ускори ритъма си от преди малко. Ако той не ме целуне до няколко секунди наистина щях да започна да крещя.

Според вас какво има в другата ръка на Куки? 🤗💜