The change

•4°

Вървях по горската пътечка и се наслаждавах на приятното чувство. Правех малки крачки и в тишината чувах чупенето на малките клонки и разместването на листенцата.

В тази гора нямаше нещо, което да ме накара да искам да си тръгна. Свежия въздух ме правеше жив. С ръцете си докосвах влажните дървета и усещах лекия мухъл по тях. Пътеката беше доста дълга и все още не виждах края и. Реших, че мога да разгледам повече от това прекрасно място ако леко се отклоня от очертанието. Поех пътя си надясно. Вървях и се удивлявах на уменията на майката природа докато не стъпих в нещо мокро и наистина студено. Насочих погледа си натам и видях малка сравнително добре чиста горска рекичка. Беше плитка и то за мое щастие. От другия бряг на реката забелязах малка къщичка. Ясно си личеше, че беше направена ръчно от непрофесионалист. Закрачих тихо към обекта. Изведнъж ме заля чувство на страх. Усещах, че ще се случи нещо, но това, че бях любопитен въобще не помагаше в дадената ситуация.

Доближих се максимално и погледнах през малкото прозорче с дървена рамка. Не знам какво исках да открия вътре, но знам, че имаше нещо специално. Оглеждах мебелите вътре и в същият момент зад себе си чух стъпки, които се приближаваха с всяка секунда. Не знам защо, но реших да се скрия. Не извършвах нищо нередно, но това беше първичната ми реакция.
Скрих се зад малката стена на къщата и се надявах да не бях видян от притежателя и. Но бързо всички надежди отидоха по дяволите след като чух изказването му.

- Не се притеснявай! Не си първият, който се опитва да вандалства тук!- отворих широко очите си, обмисляйки какво да е следващото ми действие. Изправих се и се показах пред него с наведена глава.

- А-аз п-просто минавах покрай к-къщата ви и ми се стори интересна и реших да п-погледна! Съжалявам!

- Чувам извиненията ти за втори път днес! Ще има ли и трети?- сърцето ми ускори процеса си на работа като замалко не изкочи от гръдния ми кош.

Бавно повдигнах глава и срещнах усмихнатото му лице. Погледите ни станаха едно. Виждах малки пламъчета в кафявите му очи. Аз ли ги предизвиквах?

- Надявам се да не ги ч-чувате повече!- след като казах това бях готов да си тръгна, но той ме спря.

- Може ли да науча името ти?- причу ми се, нали?

🤗♥️