The change

•15°

Погледнах назад, за да разбера дали той е добре,но това, което видях наистина ми се искаше никога да не го бях виждал. Кук лежеше мирно сякаш приковано за земята. Главата му подпряна на един камък оцветен с неговата кръв. Очите му бяха притворени, опитваше се да остане буден. Започнах да дишам тежко и учестено в опит да се успокоя, но предизвиках нова доза болка в гърлото си. Не трябваше да се панирам иначе нещата щяха да станат по зле. Премигнах няколко пъти, за да избистря погледа си от насъбралите се сълзи и бързо допълзях до Кук.

- Куки...нека те изправим!- знаех, че сам беше почти невъзможно да успея. Преметнах ръката му от едната страна на рамото си и бавно започнах да се изправям. Беше наистина трудно поради това, че състоянието ми не беше добро. Той също ми помагаше с изправянето си и това ми подсказа, че е по-добре от колкото изглежда. Започнахме да коцукаме бавно обратно към къщата му. И двамата имахме нужда от по специална помощ, но това явно нямаше как да се случи. След като влезнахме и бавно го оставих на матрака го погледнах и попитах.

- Имаш ли н-нещо, за да промия раната ти?- беше болезнено.

- Долния шкаф!- каза и посочи нощното шкафче. Отидох и отворих като там имаше риванол и памук. Достатъчно. Приближих се отново до него и се зачудих от къде ми дойде тази енергия. Може би,защото ми пукаше прекалено много. Раната не беше дълбока, което ме успокои. Допрях вече напоеното памуче като внимавах и следях всяка реакция на Кук, защото знаех, че ще се прави на силен и няма да ми каже дали реално го боли. След като вече бях готов с промиването усетих умората, която отново се настани над тялото ми и прекалената нужда за сън. Поне това.

- Куки хайде...- неможах да се доизкажа, защото започнах да кашлям отново.
- Да л-легнем и да поспим!-довърших. Той кимна и се излегна назад като внимаваше да не разрани раната. Аз последвах примера му и легнах на гърдите му.

- Толкова много съжалявам, Taehyungie! Аз трябваше да се погрижа за теб!

- Т-това сега няма значение Куки! Важното е да си добре! Сега нека поспим!

Часовете бързо се сменяха а слънцето залязваше.Точно привечер сънено отворих очите си осъзнавайки, че треската, която имах ме беше напуснала. Болката в цялото ми тяло я нямаше а тази в гърлото бе намаляла, което значеше, че температурата също е смалена. Усмихнах се и се обърнах към все още спящия Кук. Дарих го с нежна целувка по челото, от която той се размърда явно не осъзнавайки, че беше ранен. Изсъска от болка.

- Куки не се движи!- след тези мой думи той отвори сънено очи и продума.

- Гласът ти звучи добре! Не изглеждаш отпаднал! Това означава ли, че си добре?- попита ме развълнувано.

- Точно така се чувствам!- усмихна се широко и ме придърпа за една страстна целувка. Обичах устните му толкова много.

Постояхме сгушени доста време в приятна тишина. Атмосферата не беше напрягаща, от което и двамата си почивахме. Но той реши, че ще развали тази тишина.

- Мисля, че е време да започна друга работа! Не знам къде ще ме наемът, но ще се пробвам! Не за себе си а заради теб!

- О, Jungkookie!- възкликнах аз. А той боцна нослето ми, от което се изчервих.

- Нека променим всичко заедно!

Дали нещата ще се развият в положителна посока? Нека разберем! 😌💜