The change

•7°

- Друсах се!- не го познавам, не знам дали решението ми да влезна тук беше грешно, но наистина искам да разбера повече за историята му.

- Каквото и да ми споделиш н-нямам на кого да го кажа! Но ако не си в състояние да говориш за т-темата...

- Направих най голямата грешка в живота си и мисля че съдбоносния завой и това бяха наркотиците!- прекъсна ме той.-Дори не се опитвах да ги спирам!Преминавах през труден период от живота си! Загубих единствения човек, който поне малко се интересуваше от мен и това беше моята скъпа баба! След като ги употребявах не виждах реалността! Излизайки от нея и забравяйки за болката, която изпитвах! След като се осъзнах беше твърде късно! Бях изгубил всичките си пари и дори най-добрият си приятел! Бях продал къщата,в която живеех! А белегът ми остана като спомен от една ежедневна изцепка! Бях пиян до козирката и обърках къщата с тази на съседа! Сам можеш да се досетиш какво се случи тогава! Опитвал съм се да свържа двата края, но никога не се получаваше!- Бях изненадан и трогнат от това,че Кук ми се довери и сподели доста от преживяното си с мен.

- Знам, че нещата в момента не стоят, както трябва, но вярвам, че ще дойде ден, в който ще водиш нормален живот!- не исках да съжалявам Чон. Знаех, че той не искаше това от мен. Искаше да го разбера. И аз го направих.

-Благодаря ти! Имах нужда да чуя думите ти!- усмихнах се насреща му.

- Забелязах че си любител си на червеното?- исках да сменя темата преди да е повдигнал тази за мен. Не бях готов да разкажа своята история.

- Обръщаш внимание на малките неща?

- У-успокоява ме!

- Мен също! Баба ми обичаше да носи червени палта, обичаше миризмата на червените рози! Така и аз обикнах този цвят! Ами твоят?

- Обичам всички цветове! Всеки един от тях излъчва различна енергия! Всеки символизира нещо специално, което всеки може да усети и затова повечето хора имат любим цвят!- толкова се бях втълпил в мислите си, че не заекнах нито веднъж. Свикнах доста бързо с компанията на Кук и този факт ме радваше.

- Харесвам начина ти на мислене! Харесва ми да си говоря с теб, Taehyungie!- веднага след като чух това зачервих бузки.

След няколко часа прекарани в приказки и опознаване на съседния човек,разбира се бях пропуснал частта със семейството си,трябваше да тръгвам. Изправих се от така удобният стол и погледнах към малкото прозорче. Вечерта се беше настанила над града. Преглътнах тежко. Изпитах моментен страх. Бях в гората а докато стигна до вътрешността на града ме очакваше поне половин часово ходене. Отворих вратата и неописуем студ погали кожата ми. Обърнах се назад, за да кажа довиждане, но Кук хвана ръката ми и отново ме върна в 'къщата' си.

💜🤓