The change

•18°

*Няколко месеца по-късно*

Ежедневието, което с Кук създадохме в близките няколко месеца беше нещо толкова любимо мое. Но днес не беше един обикновен ден. След като го наеха на работа започнахме да спестяваме по-голямата част от парите, които получаваше. Така днес успяхме да си позволим един скромен, но достатъчен за нас апартамент. Предимството, което имаше беше, че е близо до работата на Кук. В този апартамент ще създадем нови хубави спомени. Ще закрепим връзката си в стените, които ще ни заобикалят. Ще бъдем заедно и щастливи. Представях си как някой ден това ще се случи, но беше само в фантазиите ми. Ще имам здрав покрив над главата си и всеки ден ще заспивам до любимият си. Какво по-хубаво мога да имам? Освен образувание... Нещо все още неосъществено за мен. В сиропиталището учих до 7 клас и от там трябваше да се оправям сам. Някой ден и това ще се случи.

Затворих вратата на натоварената с багажа ни кола на Юнги. Днес беше денят на изнасянето ни. Щяхме да зададем началото на новият ни живот. Разбира се трудно се разделихме с бившата къща на Кук. Особено той. Тук се запознахме. Тук се погледнахме за първи път по онзи начин. Най-влюбеният. Тук беше първата ни целувка. Бяхме прекарали едни съкровени моменти. Нещо специално, което завинаги ще остане бродирано на сърцето ми е тази къща.

Кук беше увил ръката си около кръста ми и стояхме на прага на новият ни апартамент. Оглеждахме го. Радвахме се, че стигнахме до тук заедно. Аз бях неговата почивка, когато беше преуморен от работа. Аз бях този, които го бе грижа за това дали бе ял. Всеки ден го питах дали има нужда от нещо. Всеки ден отговорът беше един и същ- 'От теб!' Обичах го толкова много. Показваше ми, че той мен също.

Половин час по-късно нещата ни бяха вкарани с огромната помощ от Юнги хьонг, на който благодарих и той ни остави двамата да се радваме на новото щастие в живота ни. Бях на дивана облегнал глава на широкото рамо на Куки.

- Прави ли ти се нещо,ТаеТае?- каза и целуна челото ми.

- Освен, че искам да се разходим, за да си вземем сладолед!- запърхах с мигли към лицето на любимият ми тъй като прекалено добре го познавах и знаех, че в почивен ден не му е до разходки.

- Таее знаеш, че съм мързелива личност!

- Хайде деее! Тъкмо ще отпразнуваме!- замолих се аз.

- Добре, но само този път!- каза и се изправи от дивана. Като кокалите му изпукаха. Засмях се с глас и той ме последва.

- Остарявам, скъпи!- пошегува се той.

- Извинете! Не трябваше да се подигравам така на възрастни хора!- отново започнах да се смея а той като отмъщение започна да ме гъделичка. Засмях се още по гръмко. Ако не спреше наистина с някой ритник щях да му счупя нещо.

Скоро излезнахме от така уютният ни дом, който беше в светли цветове, за да прави стените не толкова стеснителни. Подът беше от кафяво добре лакирано дърво. Мебелите бяха малко, но за сметка на това апсулютно всичко, на което можеш да седнеш или легнеш беше нереално удобно и мекичко. Всичко придаваше уют и комфорт.

Вървяхме към сладоледения щанд хванати за ръце. Първоначално бях доста по сдържан и срамежлив около Куки, но сега нещата се по отпуснаха и се чувствам толкова на място в компанията му. Сякаш сродната ми душа стоеше пред мен в целият си облик. Да това беше той- моята сродна душа. Вярвах, че сме създадени, за да бъдем заедно. Вярвах, че това ще продължи вечно...

Малко скучна глава! Съжалявам!🥺✨💜