The change

•19°

Слънцето отново се усмихваше топло на града. Всичко сиаеше,ту от отражението му ту някоя огромна усмивка. Такава беше и моята. Още с ранното си ставане вече нямах търпение за предстоящия ден. Днес беше моят рожден ден. Очаквах с нетърпение Куки да се събуди да ме поздрави за моят любим празник и да ме целуне като ми каже колко много ме обича. Всяко едно негово действие, всеки един негов поглед и всяко едно докосване винаги изгаряха кожата и душата ми. Осъзнавах, че Куки е най-хубавото нещо, което ми се е случвало от доста години насам. Радвам се, че той беше този, до който заспивах и този, до който се събуждах сутрин. След няколко минути той се размърда и издаде някакъв странен звук, от който аз леко се засмях. Отвори очите си бавно, след което ги разтърка.

- Добро утро, Taehyungie!

- Добро утро и на теб зайче!- той се усмихна, след което ме придърпа към себе си и ме целуна. Както всяка сутрин. Имаше ли как да е забравил?

- Вчера един от колегите ми ме помоли да взема неговите смени за днес! Аз се съгласих тъй като трябва да се правят услуги! Съжалявам, че няма да прекарам деня си с теб! Не се сърдиш нали?- Ама той сериозно ли? Значи наистина е забравил. Ами днес ще празнувам рожденият си ден сам...отново.

- Разбира се, че не се! Няма за какво!- усмихнах се с най-фалшивата усмивка някога. Не исках да изглеждам като влюбена ученичка, но стига де. Той забрави нещо специално за мен. Това се празнува само веднъж годишно а той не можа да ме зарадва на единствения такъв ден.

Няколко часа по-късно вече бях сам в цялата къща. Не исках да се сърдя за това. Даже ни най-малко. Просто смятам, че е нечестно тъй като аз знам и помня кога е неговия рожден ден. Не исках скъпи подаръци или огромни ласки исках просто да ме зарадва с едно шибано пожелание. Колкото повече стоях тук толкова по- бързо започвах да се ядосвам. Една лоша мисъл за това, че на него не му пука ме заля изведнъж. Толкова бях чувствителен, че сълзички веднага се заформиха в очите ми и бързо си намериха път навън. Започнах да плача гушнал колената си свит на дивана.

Съжалявам за късния и късия ъпдейт, но поради училището и всички входни, които ни се струпаха наведнъж неможах да смогна с всичко! Събота очаквайте следващата глава! 💜🥰