The change

•14°

Часовете си минаваха, Jungkook не спираше да мени превръзката в опит да свали температурата ми, но състоянието ми не се подобряваше. Единствените неща, които усещах в момента бяха болката в гърлото ми и схващането на всичко от главата на долу.

- Ч-чонкуки..- беше ми наистина трудно да сътворя едно цяло изречение, но въпросът в главата ми трябваше да бъде зададен.

- ТаеТае не се напрягай,сега си почивай! Имаш нужда!-
загрижеността в очите и думите му ме накараха да се усмихна.

- Ти т-трябваше да си на р-работа!?

- Обадих се, че днес няма да отида!- отговори ми той.

- Н-не вярвам, че двете ти к-колежки ще се справят с в-всичко сами!

- Утре ще работя двойно! Но на теб ти трябва грижа и аз ще ти я осигуря без значение какво ще ми коства!- това беше най-милото нещо, което някой някога ми е казвал.

- Благодаря ти, К-куки!-Дори и мускулите на лицето ми отказваха да ме слушат. Опитах се да го даря с една малка усмивка, за да му покажа, че изказването му е било важно за мен.

- Taehyungie трябва да отидем в болницата! Боледуваш сериозно и мен това не ме устройва!

- Н-няма с какво да заплатя прегледа н-нито лекарствата, Куки!- той погледна настрани. Може би искаше да ми каже да не се тревожа за това, но той също нямаше тези възможности. Прехапа устната си и отново проговори.

- Един мъж винаги има изход от всичко! Трябва да се бори и отстоява, за това което иска и му трябва! А аз...аз съм в задънена улица и дори не мога да ти помогна да оздравееш!- малки заформили се сълзички бяха напът да излязат извън красивите му кафеви очи. Не исках да го виждам така. С доста затруднения успях да се изправя в седнало положение и да го даря с прегръдка.

- Знаеш ли какво!? Хайде! Тръгваме!- заяви той, след което ме вдигна булчински стил и ме изведе извън къщата му запътвайки се към онази пътечка, по която аз дойдох преди дни.

- П-правиш ме щастлив!- прошепнах аз а след броени секунди усетих как Куки се спъва и двамата паднахме на влажната почва. Погледнах назад, за да разбера дали той е добре,но това, което видях наистина ми се искаше никога да не го бях виждал...

ಥ_ಥ 💜