The change

•1°

"Стоях пред мръсното огледало и с насълзени очи оглеждах тялото си! Дори не бях съблякъл блузата си. Не исках. Когато я събличах виждах подигравателните лица на почти всички мой врасници. Не харесваха тялото ми и ми го показваха по суров начин. Ако се опитах да се защитя бях пребиван жестоко. Исках всичко да свърши. Исках да заспя в леглото си и никога повече да не се събудя. Но това беше невъзможно. Не и докато бях тук. На това място. Премигнах няколко пъти, за да мога да изчистя погледа си и бавно се запътих към вратата. Натиснах дръжката и закрачих към двора на това проклето място. Когато пристигнах получих няколко неодобрителни погледи,на които бях свикнал. Седнах на една от по отдалечените пейки и се загледах в тревата. Как бавно се клатушкаше и разместваше капките роса от нея. Обичах малките неща. Караха ме да се чувствам щастлив. Но бързо тази мисъл избяга от главата ми след като чух до болка познатия глас зад себе си.

- Пак ли мързелуваш,Taehyung? Ще натрупаш още мазнинки! Ще има да нахраниш цялото сиропиталище!- засмя най безсрамно в лицето ми. Поредния ден за подигравки. Смятах да си замълча, за да не бъда пребит отново. Просто сведох глава и се заиграх с ръкава на блузата си."

Точно в този момент разбрах, че е време за промяна. Не разсъждавах много трезво. Просто исках да избягам от този ад и да започна живота си отначало. Но живота ми не беше устроен точно, както си го представях. Бях само на 14 години. Не знам какво очаквах. Да избягам от сиропиталището и отвън да ме чака каляска, която да ме заведе до огромният ми замък и всички да се кланят на принц Kim Taehyung. Но не нещата не се случиха така. Нямах дрехи, нямах къща нито пукната стотинка. Нямах близки при, които да отида. Има много наименования на това, това което съм аз в момента и от близките 2 години. Като например- скитник, бездомник, клошар, немърливец,бедняк. Хора са създали толкова много синоними за хората, които нямат това, което имат те. Тези хора няма да могат да понесат болката,която аз съм изпитал през всичките тези 16 години.

Цяла седмица вали дъжд и днес денят беше същият. Нямаше много хора по улиците, което означаваше още един ден без храна. Бях седнал под навеса на една средно голяма къща и държах с премръзналите си ръце малко кашонче и чаках някой така добър да ми остави няколко стотинки, за да преживея и този ден. Мразех всичко. Питах се 'защо на мен?', но отговор явно никога нямаше да получа.

Изведнъж усетих как кашончето стана по тежко и надигнах погледа си. Видях премръзнал до кости млад чернокос мъж. Беше красив, но неможех да видя очите му от мократа му коса, от която капеха малки капчици. Те стигаха до малките му усни под, които имаше симпатична бенка. Несъзнателно облизах усни. До преди малко ми беше студено, но след като усетих погледа му върху себе си  нещо в мен се стопли. Какво се случва? Та дори не знам името му. След броени секунди той започна да крачи в обратна посока. Дали щях да го видя отново?

Това е началото на новата ми история! Дано съм ви заинтригувала и ще се постарая да е така и за напред и до самия край! I purple you! 💜❤️