Part of the family.. Love is not forgotten

Любов, любов, любов...

Лейла-  Преди малко видях Айзък да си тръгва, какво искаше?

Амбърли-  Да се сбогува.

Лейла-  Как така да се сбогува? Заминава ли?

Амбърли-  Да и може би никога няма да се върне.

Лейла-  А парадираше, че много обича Габриел и не може да живее без него. Видяхме колко струва любовта му.

Амбърли-  Не говори така, не си права. Айзък наистина много обича Габриел, все пак му е син. Причината да замине съм аз. Той вече си спомня, тоест е онзи Айзък, който ме обичаше от цялото си сърце и душа. Каза, че не може да остане тук и да ме вижда с друг мъж, затова се отказа дори от сина си.

Лейла-  Каквото и да става ти винаги го защитаваш и оправдаваш постъпките му. Осъзнаваш ли, че обичаш един мъж, а си на път да се омъжиш за друг?

Амбърли-  Знаеш, защо го правя.

Лейла-  Съгласна съм, Айзък ти взе детето и това беше единственият начин да си го върнеш, но вече не е нужно да го правиш.

Амбърли-  Дадох дума на Андрю, че ще се омъжа за него, как да му кажа, че се отказвам?

Лейла-  Тази твоя доброта ще ме довърши. Как ще живееш с мъж, когото не обичаш?

Амбърли-  Права си, но...

Бенджамин-  Свидетелят от общината дойде, готови ли сте?- пипита щом влезе при тях.

Лейла-  Кажи му да си върви.

Бенджамин-  Да си върви ли? Защо?

Лейла-  Защото сватба няма да има. Амбърли няма да се омъжи за Андрю.

Амбърли-  Знаеш ли къде е Андрю?

Бенджамин-  В стаята срещу твоята. Какво смяташ да правиш?

Амбърли-  Ще поговоря с него, ще му се извиня.

Бенджамин-  Ами с Айзък?

Амбърли-  Той заминава, сигурно знаеш.

Бенджамин-  Да, преди малко се сбогува с мен, но заминава след два часа, така че можеш да го спреш.

Лейла-  Защо да го прави? Това, че няма да се омъжи за Андрю не означава, че трябва да се върне при Айзък. Ти си му брат, той ти се извини и веднага му прости, все пак кръвта вода не става. Какво ли не причини на Амбърли, как очакваш тя да му прости?

Бенджамин-  Любовта ѝ към него е достатъчно силна, за да забрави всичко.

Амбърли-  Ще го мисля после, сега отивам да говоря с Андрю. Ще кажете ли на гостите, че няма да има сватба? Извинете им се от мое име.

Лейла-  Разбира се, ти върви!
..
Андрю-  Много си красива, но младоженеца не трябва да вижда булката преди сватбата- каза, след като Амбърли влезе в стаята.

Амбърли-  Съжалявам, Андрю!-каза с насълзени очи.

Андрю-  Недей. Всъщност така е по-добре. Отлично знам, че все още си влюбена в Айзък, независимо от това колко те нарани.

Амбърли-  Благодаря ти, че прие да се омъжиш за мен за да ми помогнеш и съжалявам ако по някакъв начин съм те наранила!

Андрю-  Нали сме приятели, бих направил всичко за теб. Сега какво смяташ да правиш, ще се върнеш ли при Айзък?

Амбърли-  Той заминава след няколко часа.

Андрю-  Сама го каза, няколко часа. Имаш достатъчно време за да отидеш при него и да го спреш. Права си да му се сърдиш, да си обидена и ядосана, но се замисли. Ти ми разказа, че в началото на запознанството ви той е бил много груб с теб, както и с повечето от обкръжението му, дори с баща си. Когато получи амнезия, той е помнел тази си същност, а не тази в която си е влюбила ти и е бил докато е бил влюбен в теб. Сега е този Айзък, когото ти много обичаш, този който обича теб. Върви при него!

Амбърли-  Искам, но не мога. Още, когато дойде да се сбогува с мен исках да му кажа"остани", "не заминавай", "обичам те", но не можах.

Андрю-  Болката не може да бъде по-силна от любовта. Знам вашата история, преживели сте много, но въпреки това сте останали заедно, защото много се обичате. И сега ще стане точно така. Вашата приказка непременно трябва да има щастлив край. Върни се в стаята си, преоблечи се и върви. Сърцето ти ще те отведе там където искаш да бъдеш. Не слушай разума, а сърцето си...