Part of the family.. Love is not forgotten

Може би...

Докато пътуваха към болницата, Амбърли и Айзък не си казаха и дума, разговорът беше твърде личен за да говорят в таксито.

Д-р- Този път и таткото е дошъл, това е добре, защото днес ще разберем пола на бебето. Разбира се, ако искате може да бъде изненада и да го разберете на самото раждане?

Айзък- Искаме да разберем пола днес, подготвяме му стаята, затова трябва да знаем в розово или синьо да бъде.

Д-р- В синьо, ще имате момченце. Честито!
...

Амбърли- Защо каза, че подготвяме стаята на бебето?- попита, след като излязоха от болницата.

Айзък- Защото ще живее в имението и трябва да си има собствена стая.

Амбърли- И как ще стане това, след като аз живея в Чикаго?

Айзък- Много е просто, ще се върнеш заедно с мен. Дойдох с моя самолет, може да тръгнем до час. Ако иска и Лейла може да дойде.

Амбърли- Не, няма.

Айзък- Това дете е и мое, затова не можеш да решаваш нищо, без да се допитваш до мен.

Амбърли- Това дете е мое, расте в мен, аз ще го нося 9 месеца, аз ще го раждам, затова ти нямаш право да ми казваш къде ще живея, нито да решаваш неговата съдба.

Айзък- Тогава аз ще дойда тук.

Амбърли- Защо го правиш?

Айзък- Защото искам да бъда до него, искам да расте с двамата си родители. Какво смяташ да му кажеш когато порасне и попита къде е баща му? Ще му кажеш, че съм мъртъв? Или ще му кажеш, че си избягала от него, защото е получил амнезия?

Амбърли- Ще му кажа, че баща му не ме обича, затова живеем разделени. Може да идваш да го виждаш когато си поискаш, но аз няма да се върна и да живея в имението.

Айзък- Защо е нужно да си толкова инатлива? Вече живя шест месеца с мен, какъв е проблема да останеш още шест, докато бебето се роди, след това ще живееш някъде наблизо за да мога да го виждам всеки ден.

Амбърли- Вече ти казах, няма да живея в имението с теб. Ти изгаряше от желание да се разведеш с мен, да се отървеш от мен, а сега искаш да се върна.

Айзък- Не съм искал да се отърва от теб, исках да ти дам свобода, защото виждах колко нещастна си с мен, защото не отвръщам на чувствата ти. Не исках да страдаш, а да бъдеш щастлива, което нямаше как да се случи в имението с мен, именно затова не те спрях да заминеш.

Амбърли- Казваш, че искаш да бъда щастлива, а искаш да се върна в имението, където ще бъда нещастна.

Айзък- И защо ще бъдеш нещастна? Там е Оливия, тя много те обича, както и ти нея. Хенри вече го няма, а и може и сестра ти да дойде.

Амбърли- Лейла за нищо на света не би се съгласила да остане там. Това е дома на баща ти, а тя все още го мрази. Дори любовта ѝ към Бенджамин не може да я накара да склони.

Айзък- Но любовта ѝ към теб да. Тя много те обича, би направила всичко за теб, затова помолиш ли я, няма да ти откаже.

Амбърли- Айзък, аз...

Айзък- Не искам да ти давам напразни надежди, но започнах да си спомням.

Амбърли- Спомняш си? Какво по-точно?

Айзък- Книгата, която дадох на Оливия да ти предаде. Открия я в спалнята си и реших да я оставя в твоята стая, прочетох посланието и си спомних, че аз съм ти я подарил и защо съм написал точно това.

Амбърли- Не мога да кажа не, но и в същото време не ти отказвам. Дай ми малко време да си помисля и да поговоря с Лейла.

Айзък- Разбира се. Знам, че баща ми е разделил нея от теб и родителите ви, но съм сигурен, че не би искала племенника ѝ да расте без баща си. Макар и да ми се сърди, затова че съм те наранявал много, но тя е много добра, същото като теб..
...
Няколко часа по- късно, след като Амбърли се прибра и разказа всичко на Лейла..

Лейла- Ето, че отново ти е повлиял. Винаги става така, идва, казва ти две мили дума, дава ти надежда, ти се поддаваш, а след това страдаш. Само, че сега е различно. Трябва да мислиш за бебето. Трябва да бъдеш спокойна, да нямаш тревоги и грижи, да бъдеш щастлива, а това няма как да се случи, докато живееш под един покрив с него.

Амбърли- Но ако и ти си там ще бъда щастлива. Бенджамин ще бъде там, Оливия и ти, хората които най- много обичам и ценя.

Лейла- И този, който вечно те кара да страдаш.

Амбърли- Той няма никакво значение. Той е просто бащата на детето ми, нищо повече.

Лейла- Амбърли, не си го причинявай отново.

Амбърли- Този път ще бъде различно. Довери ми си! Моля те, ела и ти, заради мен, заради племенника ти!

Лейла- Не ме гледай така. Знаеш, че много те обичам и не искам да си тъжна, а и това ще повлияе на племенника ми.

Амбърли- Това означава ли, че ще се върнем и всички заедно ще живеем в имението?

Лейла- Но няма да променя мнението и отношението си към Айзък.

Амбърли- Стига ми да си до мен, мила сестричке...