Part of the family.. Love is not forgotten

Такъв е живота

Амбърли беше в бутика заедно с Лейла, но разбира се с появата на Айзък, сестра ѝ реши да ги остави насаме, защото не можеше да седи в една и съща стая с него без да се скарат.

Амбърли- Дойде за да провериш дали спазвам обещанието си и седя мирна?

Айзък-  Да, но и за да видя как си. Снощи щеше да говориш с Бенджамин, какво направи, говорихте ли?

Амбърли-  Да, поговорихме. Вие с него да не сте скарани?

Айзък-  Не, защо да сме скарани?

Амбърли-  Не знам, сякаш усещам, че има хладнина в отношенията ви. Сърдиш му се, затова че скри от теб, че съм бременна, нали?

Айзък- Той е мой брат, трябваше да ми каже. Как щеше да се почувстваш ако Лейла беше скрила нещо толкова важно от теб?

Амбърли- Прав си, но Бенджамин няма вина. Аз съм виновна. Аз го помолих да не ти казва. Бях много разстроена от думите ти, а той ме обича като негова по-малка сестра и гледайки, че страдам не можа да ми откаже. Той искаше да ти каже, не искаше да крием от теб, но аз настоях да не го прави. Не му се сърди, моля те!

Бенджамин-  Здравейте!- каза щом влезе.

Айзък-  Аз ще тръгвам, имам още работа във фирмата, после ще дойда да те взема.

Амбърли-  Няма нужда, ще се прибера с Лейла, ще минем да вземем и Оливия от училище.

Айзък- Добре тогава, ще се видим в къщи. Чао!-отвърна и излезе.

Амбърли-  Много съжалявам, аз съм виновна за всичко. Той дори не те поглежда, защото не му каза, че съм бременна. Опитах се да му обясня, че нямаш никаква вина, но не разбира.

Бенджамин-  Се едно не го познаваш. Той е голям инат, но все някога ще му мине, ти не се тревожи.

Амбърли-  Не мога без да се тревожа. Чувствам се виновна. Защо не отидеш да поговорите?

Бенджамин-  Ще поговорим, а сега да свършим нашата работа. Това са документите, които трябва да подпишеш.

Амбърли- Ще ги подпиша, но при едно условие.

Бенджамин-  Какво условие?

Амбърли-  Щом се върнеш във фирмата ще отидеш право при Айзък и ще поговорите.

Бенджамин- Добре, обещавам. Ти не го мисли, всичко ще бъде наред, все пак сме едно семейство.
..

Бенджамин винаги спазваше обещанията си и това, което даде на Амбърли също влизаше в това число. Веднага щом се върна във фирмата, отиде в кабинета на брат си за да поговорят. Щом влезе в стаята, Айзък го погледна за миг, след което отново върна погледа си на документа в ръцете му. Бенджамин се приближи и седна срещу него, но не каза нищо, просто стоеше и го наблюдаваше.

Айзък-  Сигурен съм, че имаш и по-приятни хобита от това да стоиш и да ме съзерцаваш.

Бенджамин-  Дойдох за да поговорим, но виждам, че имаш работа, затова ще почакам.

Айзък-  Няма да приключа скоро, затова чакането тук е излишно.

Бенджамин-  Няма да си тръгна преди да поговорим,защото дадох обещание на Амбърли.

Айзък-  Разбира се, щом Амбърли поиска трябва да ѝ се угоди. Готов си да забравиш, че сме братя само и само тя да е щастлива. Каква е тази привързаност към нея?

Бенджамин-  Тя е част от нашето семейство. Сестра е на Лейла и също така е най-добрия човек, когото познавам. Обичам я като моя сестра и ако отново поиска от мен да премълча нещо или да излъжа, бих го направил без дори да се замисля. Съгласен съм, че не си спомняш нищо свързано с нея, но не те оправдавам, защото ти дори не се опита да си я спомниш. Кога направи усилие, когато тя си замина, липсваше ти присъствието ѝ, затова си спомни книгата. Тя не заслужава да я караш да страда, а ти не заслужаваш любовта ѝ. Съгласи се да живее тук не само, защото не искаше детето ѝ да расте далеч от баща си, а и заради теб, за да бъдеш щастлив. Винаги е мислила най-напред за теб, но ти никога не я оцени. Не заслужаваш Амбърли.

Айзък-  А кой я заслужава? Андрю например? Аз не знаех, че тя е бременна, но той знаеше, всеки ден беше с нея, до нея. Той ли щеше да бъде баща на моето дете? Или пък ти? Възхищаваш се на доброта ѝ, ти я цениш, уважаваш я, готов си на всичко за нея, дори да излъжеш брат си, ти я заслужаваш най-много.

Бенджамин-  Ти чуваш ли се въобще какви ги говориш? Дойдох за да се извиня и да оправим отношенията си, но напразно. Не виждаш по-далеч от носа си. Всички са ти врагове, дори майката на детето ти. Доведе я тук за твоя изгода, не защото искаше да живееш с нея. Щом роди ще я изгониш, както направи след развода, вече няма да ти е нужна, ще виждаш детето си когато пожелаеш и ще бъдеш щастлив, а Амбърли отново ще страда заради теб.

Айзък-  Такъв е живота, нямам какво повече да кажа...