Part of the family.. Love is not forgotten

Непозната

Лейла-  Казах ти, че е грешно решението ти да живееш в имението. Оливия не е толкова малка, ще поговорим с нея и ще я убедим да не се инати. Ще останеш тук.

Амбърли-  Не мога да остана тук, това е твоят дом, домът на Бенджамин. Ще си намеря жилище и ще поговоря с Оливия и Айзък.

Лейла-  Така е най-добре. Ще дойда с теб за да си вземеш багажа, защото като те знам колко си добросърдечна, Ливи ще ти каже две сърцераздирателни думи, ще те погледне тъжно с насълзени очи и ти отново ще останеш там.

Амбърли-  Обещавам, че няма да остана в имението.

Лейла-  За по-сигурно ще дойда с теб.
..
Един час по-късно..

Оливия-  Но защо ще си ходиш, това е и твоят дом?

Амбърли-  Защото така е най-добре. Отново ще се виждаме всеки ден, аз ще те взимам от училище и ще те водя до тук.

Оливия-  Да, но в събота и неделя не съм на училище, тогава как ще се виждаме?

Лейла-  Малка си, но много знаеш. През тези дни, в които не си на училище чичо ти Бенджамин ще те води в ателието на Амбърли. Договорихме ли се?

Оливия-  Добре, но все пак щеше да е по-добре ако останеш тук. А какво ще стане с нашия план?

Лейла-  План? Какъв план?

Амбърли-  Няма никакъв план. Сега ще си тръгваме, а ти бъди послушна и не тормози Айзък! Прати ми програмата си, за да знам в колко часа да идвам да те взема. Можеш да ми звъниш по всяко време, за каквото и да било.

Оливия-  Добре! Много те обичам, Амбърли!

Амбърли-  Знам, миличка, и аз те обичам. Чао!

Лейла-  За какъв план говореше Оливия?- попита я докато двете слизаха по стълбите.

Амбърли-  Нищо важно, тя е дете, има голямо въоръжение.

Лейла-  Щом казваш, така да бъде. Да си тръгваме преди Айзък да се е прибрал, по-добре е да не го виждаме.- рече щом излязоха от къщата, но точно в този момент Айзък паркираше автомобила си.

Амбърли-  Нямаш никакъв късмет, искаш не искаш, трябва да го гледаш. Не бъди груба с него!

Лейла-  Не обещавам.

Айзък-  Какъв е този куфар? Отиваш ли някъде?

Амбърли-  Говорих с Оливия, няма да живея в имението. Ще я взимам всеки ден от училище за да прекараме време заедно.

Айзък-  Ако го правиш, заради това по-рано днес, извинявай, не исках да бъда груб с теб!

Амбърли-  Решението ми няма нищо общо с теб. Това е твоят дом, затова аз нямам работа тук.

Лейла-  Амбърли остана тук, заради Оливия, ние поговорихме с нея и се рабрахме, на теб какъв ти е проблема?

Айзък-  Не разговарям с теб, а със сестра ти, не се меси в неща, които не те засягат.

Лейла-  Всичко свързано със сестра ми ме засяга. Не ти позволявам да я използваш. Тя е много добра и наивна, за жалост и влюбена в теб, но това не ти дава право да си играеш с нея. Откакто се запознахте не си спрял да я нараняваш. С теб се познаваме от деца, бяхме приятели, но Амбърли е моя сестра, тя е моето семейство и няма да ѝ позволя да остане тук и да страда.

Амбърли-  Лейла, хайде да си вървим!

Лейла-  Почакай, нека първо се разбера с Айзък. Искам да стойш далеч от сестра ми, присъствието ти в живота ѝ само я наранява.

Айзък-  Не съм искал да влизам в живота на сестра ти, срещнахме се случайно и ако не беше Оливия просто щях да я подмина, защото не я познавам, не си я спомням, за мен тя е непозната, а аз не бих наранил някого, когото не познавам.

Амбърли-  Чу го, за него аз съм непозната, затова няма причина да оставам тук. Повече не искам да се виждаме. Ако трябва да подпиша някой документ свързан с фирмата, предай го на Бенджамин или го прати в ателието. Никога повече няма да стъпя в дома ти, все пак за теб съм непозната, за теб съм една от всички останали жени на света, никоя.- отвърна и тръгна, но Айзък хвана ръката ѝ за да я спре.

Айзък-  Амбърли, не исках да те засегна, аз... - не успя да довърши, защото Лейла дръпна ръката му от тази на сестра си.

Лейла-  Остави я намира! Стой далеч от нея! - каза и хвана сестра си за ръка, след което двете се качиха в колата и потеглиха...