Part of the family.. Love is not forgotten

Любовта не се забравя.

Измина една година, година изпълнена с много любов. Амбърли и Айзък заживяха щастливо в имението на Хансен, заедно с по-голямата сестра на Айзък- Габриела, нейната дъщеря Оливия, както и вторият ѝ съпруг Хенри. За съжаление животът им не протече като в приказките, краят не завърши с: "И заживели дълго и щастливо, докато свят светува". Малко преди Коледа, Амбърли и Айзък претърпяха тежка катастрофа. Амбърли се отърва само с няколко счупвания и охлузвания, но Айзък беше зле. Беше в кома един месец, а щом се събуди светът на Амбърли се срина. Айзък не си спомняше последните четири години от живота си, тоест времето през което се беше запознал и влюбил в Амбърли. Факта, че той не си я спомняше и чувството за вина бяха причината Амбърли да замине. Искаше и тя да го забрави, така както той забрави нея. Но нима можеш да забравиш любовта на живота си? Нима любовта се забравя?
..

Една година по-късно...

Оливия-  Хайде да се състезаваме до колата. Ако спечеля аз ще ми купиш още един сладолед без да казваш на мама.

Айзък-  А аз какво ще спечеля малка принцесо?

Оливия-   Каквото поискаш, чочо.

Айзък-  Добре, хайде тогава!

Оливия-  Едно, две, аз ще победя- извика весело и затича напред, следвана от чичо си, когато изведнъж се блъсна в някого.

Амбърли-  Опс, внимавай, миличка!

Оливия-  Амбърли?- каза и я прегърна.

Амбърли-  Ливи! Какво правиш тук, с кого... - не довърши, защото Айзък се появи.

Айзък-  Браво на теб, ти спечели! Коя е приятелката ти?

Оливия- Чичо, това е Амбърли, тя е...- Амбърли я прекъсна.

Амбърли-  Приятелка съм на Габриела. Трябва да тръгвам. Радвам се, че те видях Ливи!
..

Няколко часа по-късно...

Айзък и Оливия се прибраха в имението. Още с влизането им Оливия беше ентусиазирана да разкаже за случилото се на майка си.

Оливия-  Мамо, днес срещнахме Амбърли. Тя се е върнала, но защо не дойде тук?

Габриела-  Амбърли? Сигурна ли си, миличка?

Оливия-  Да и чичо я видя, нали чичо?

Айзък-  Ливи се блъсна в нея докато тичаше.

Габриела-  А ти позна ли я?

Айзък-  Не. Тя каза, че е твоя приятелка, аз познавал ли съм я?

Оливия-  Тя беше твоята пуелля(на латински любима).

Габриела-  Оливия качи се в стаята си, трябва да поговоря с чичо ти!

Оливия-  Добре!

Айзък-  Как така онова момиче е моята любима?

Габриела-  Амбърли дойде тук преди четири години. В началото ти не я искаше, настояваше да си тръгне и постоянно се заяждаше с нея, но след това я обикна, влюби се в нея. Тя също се влюби в теб, но ти я нарани и тя замина. След това се върна и вие се събрахте отново. От онзи ден тя и ти бяхте едно цяло, обичахте се повече от всичко на света, само че ти изгуби паметта си и тя замина.

Айзък-  Защо, след като толкова много ме е обичала е заминала?

Габриела-  Защо се чувстваше виновна. Не знам каква е причината, не ми каза, но беше съсипана. Каза, че не може да гледа празния ти поглед, че няма да може да издържи да те гледа от далече, а ти да не отговаряш на чувствата ѝ. Каза, че тя е виновна за всичко. Каза, че ще замине за да те забрави, така както ти си забравил нея. Но нима можеш да забравиш любовта на живота си? Любовта не се забравя.

Айзък-  Аз съм я забравил. Не помня това момиче, както и любовта си към нея. След като толкова много ме е обичала не е трябвало да си тръгва, а да остане. Можеше да опита да ми помогне да си я спомня. Щом веднъж съм бил влюбен в нея и то толкова много, то може би щях отново да изпитам същите чувства, без да си спомням миналото. Най-лесно е да се откажеш и да избягаш.