Part of the family.. Love is not forgotten

По-добре далеч

Амбърли отдавна си беше легнала, но не можеше да заспи, защото Айзък все още не се беше прибрал. Колкото и да му беше ядосана и сърдита, тя се притесняваше за него. Успокои се, след като вратата на спалнята се отвори. Той не включи осветлението, защото си мислеше, че тя спи. В тъмнината неусетно бутна нещо и то се счупи. Амбърли се стресна, стана и включи нощната лампа, след което отиде до вратата и пусна осветлението в цялата стая. Веднага забеляза кръвта по ръката на Айзък. Кокалчетата на лявата му ръка бяха в кръв, както и пръстите му, което означаваше, че е текло доста кръв. Тя се приближи и хвана ръката му.

Амбърли-  Какво се е случило?

Айзък-  Нищо ми няма.- отвърна и дръпна ръката си, така че да се отдели от нейната.

Амбърли-  Как така нищо? Цялата ти ръка е в кръв. Ще донеса аптечката- рече и изтича до кухнята, където стоеше аптечката, след което се върна обратно в стаята.

Айзък-  Няма нужда от това.

Амбърли- Напротив, има. Нека почистя раните.

Айзък-  Няма да ме оставиш намира преди да го направиш, нали?

Амбърли-  Точно така.

Айзък-  Добре тогава, действай!- отвърна и седна на дивана, а Амбърли до него и започна да чисти кръвта.

Амбърли-  Сбил си се, нали?

Айзък-  Какво значение има?

Амбърли-  Нужно ли е да бъдеш толкова груб с мен? Да, по-рано днес се скарахме, както и снощи, но  и ти имаш вина. Аз те обичам, затова безразличието ти ме наранява иначе не бих изрекла онези думи.

Айзък-  Добре, права си, съжалявам! Извинявай, че бях груб с теб.

Амбърли-  Аз също много съжалявам! Боли ли те?

Айзък-  Не, добре съм.

Амбърли-  Защо си се сбил?

Айзък-  Защо искаш да знаеш?

Амбърли-  Не знам, просто така. Разкажи ми!

Айзък-  Бях в един бар, близо до мен седеше един мъж, след като поръчах за трети път ме попита и аз ли пия заради жена, нищо не казах, а той продължи, каза, че не си стува да страдам, жени много, не трябва да страдам заради някаква курва. Тогава не издържах и му се нахвърлих.

Амбърли-  Тоест си се сбил заради мен?

Айзък-  Не бих позволил някой да говори лошо по твой адрес.- отвърна и погали лицето ѝ, след което се приближи още по-близо и сля устните си с нейните в целувка, за който тя така копнееше, но от мъжа, който я обича, а не от този, който не я познава, именно затова се отдръпна.