Part of the family.. Love is not forgotten

Щастлива ли си?

Оливия- Значи, когато се омъжиш за чичо, ти ще ми станеш майка, а той баща?

Амбърли- Нещо такова. Ще бъдем твой попечители, тоест двама възрастни, който отговарят за твоята безопасност и се грижат за теб.

Оливия- А трябва ли да ви наричам мамо и тате?

Амбърли- Не, разбира се. Можеш да ме наричаш Амбърли. Нищо няма да се промени, само по документи ще бъдем твои настойници.

Лейла- И без това след шест месеца ще се разведът, а как ще издържиш толкова време не ми се мисли. Ще се омъжиш за врага.

Оливия- Чичо не е враг. Той обича Амбърли, само че не си го спомня.

Лейла- Трябваше ли да взимаме това дете с нас, държи се като адвокат на бъдещия ти съпруг?

Амбърли- Нека го наричаме Айзък!

Оливия- Аз съм на девет, не съм дете, а и искам първа да видя Амбърли като булка.

Лейла- Амбърли няма да бъде облечена в дълга, бяла рокля, защото няма да има грандиозна сватба, само ще се разпишат и ще има тържество в градината ма имението. Все пак това не е сватба по любов, а договорка.

Оливия- И все пак може да бъде с бяла рокля, нали?

Амбърли- Няма да е бяла роклята. Тъй като аз съм дизайнер, ще бъда с една от роклите от новата си колекция. Ще пробвам няколко и ти ще избереш коя да бъде. Също така съм подготвила рокля и за теб.

..
Един час по-късно..

Амбърли- Хайде Ливи, от един час пробвам рокли, а ти все не одобряваш, избери една.

Оливия- Добре, нека да бъде сребърната, най-много тя ми хареса, а и е най-светла, по-близо е до бяло.

Лейла- Заинати се с това бяло. Кога ще дойде Бенджамин, че да те отведе, не спираш да дърдориш. Не спря да споменава името на онзи. Казват, че добрите хора идват, когато споменеш името им, но той е лош, така че няма страшно.

Амбърли- Лейла, не говори така.

Бенджамин- Здравейте момичета!- каза щом влезе придружен от Айзък.

Лейла- Нали ти щеше да вземеш Оливия, какво прави брат ти тук?

Айзък- Ще се женя за сестра ти, затова гледай да бъдеш по-мила с мен. Бенджамин ще заведе Оливия у дома, а аз ще помогна на бъдещата си съпруга да се пренесе отново в имението, все пак мястото ѝ е до мен. Ако искаш и ти можеш да дойдеш, да я пазиш.

Лейла- За съжаление така трябва да бъде. Ти не заслужаваш дори да я гледаш, камоли да ѝ бъдеш съпруг. Предпочитам да те виждам.

Бенджамин- Не се карайте отново, няма какво да се направи, Амбърли и Айзък ще се оженят и всички ние ще ги подкрепим, без значение на кой му харесва това.

Амбърли- Бенджамин е прав, затова Лейла, моля те спри да се заяждаш с Айзък, не усложнявай нещата допълнително.

Лейла- Добре, да бъде както кажеш, но ми помни думата, с него няма да бъдеш щастлива, той отново ще те нарани.
..

Айзък- Явно съм направил много лоши неща, след като Лейла ме е намразила толкова много. Познавам я като моя братовчедка, но не я помня такава, беше много мила. Разбирам да мрази баща ми, затова че я е взел от родителите ви, но аз нямам вина, така че ме мрази заради теб, нали?

Амбърли- Ако аз съм причината ти да страдаш, Бенджамин ще мрази мен. Тя е моя сестра, намерихме се преди две години и иска да бъда щастлива.

Айзък- А аз те правя нещастна.

Амбърли- Няма значение дали ние сме щастливи, важното е Оливия да не страда.

Айзък- Не съм се влюбил само във външната ти красота, а и във вътрешната. Много си добра.

Амбърли- Обичам Оливия, правя всичко това за нея, искам да бъде щастлива, а не използвана.

Айзък- Но прие и защото ме обичаш.

Амбърли- Не мога да спра да те обичам. Може би след време ще приема, че ти няма да си спомниш, че няма да ме обичаш както преди и ще продължа напред. Любовта не се забравя, подтиска се, остава дълбоко заровена в сърцето ти, но си е там, чака лъч надежда за да се върне отново. Искам да спреш да повтаряш, че те обичам, защото като го кажеш ме нараняваш, защото показваш, че любовта ми е несподелена. Да, не си виновен за амнезията, но това не ти дава право да си играеш с чувствата ми. Дори и цял живот да трае любовта ми към теб, тя си е за мен.