Part of the family.. Love is not forgotten

Ще се науча..

Амбърли-  Спри да се инатиш и ме върни в града, Лейла сигурно е полудяла от притеснение.

Айзък-  Ти спри да се инатиш и приеми факта, че ще останем тук още доста време. Лейла знае, че си с мен, казах на Бенджамин, че съм те отвлякъл за да се вразумиш.

Амбърли-  Значи ще дойдат тук и ще си тръгна с тях. Лейла не би ме оставила с теб.

Айзък-  Съжалявам, но те не знаят, че съм тук.

Амбърли-  Защо правиш всичко това, след като знаеш, че няма да ти простя?

Айзък-  Не го правя за да ми простиш, знам че е трудно и те разбирам. Искам да се откажеш от мисълта за брак с Андрю. Няма да му позволя да стане част от семейството ми.

Амбърли-  Той ще бъде част от моето семейство.

Айзък-  Ти си моето семейство, ти и Габриел, а ние сме твоето семейство.

Амбърли-  Аз съм майка на Габриел, а ти неговия баща, не сме семейство, а родители. Аз ще създам свое собствено семейство, ти направи същото.

Айзък-  Няма да позволя да бъдеш с друг, а аз не мога да бъда с друга освен с теб. Ти си моята любов, а аз твоята.

Амбърли-  Не можеш да ме принудиш да те обичам. Не искам да те обичам, защото любовта ми към теб винаги ме наранява.

Айзък-  Няма нужда да те принуждавам, защото ти ме обичаш. Колкото и да отричаш, аз знам че все още ме обичаш. Истинската любов няма край.

Амбърли-  Явно не съм те обичала истински, защото любов към теб не изпитвам. Нека затворим тази тема, омръзна ми да споря с теб.

Айзък- Тази тема няма да има край, докато не спреш да се инатиш и не приемеш, че обичаш само мен и ще бъдеш или моя или ничия друга.
..

На сутринта щом Амбърли се събуди слезе долу и видя, че Айзък говори по телефона. След като приключи разговора, той прибра телефона в джоба си, взе якето си и побърза да излезе, но Амбърли хукна след него.

Амбърли-  Къде отиваш?

Айзък-  Влез в къщата, ще се върна до няколко часа.

Амбърли-  Разтревожен си, кажи ми какво е станало!

Айзък-  Бавачката на Габриел се обади, вдигнал е температура и го е завела в болница.

Амбърли-  Аз съм негова майка, а не знам нищо. Ще дойда с теб.- отвърна и се качи в колата, а той я последва.
..
Айзък не успя да върне Амбърли отново във вилата. Той се прибра заедно с Габриел в имението, а тя трябваше да се приготвя за сватбата.

Лейла-  Изглеждаш страхотно, много си красива.

Амбърли-  Трябваше ли да съм в бяло? Помолих те да донесеш друга рокля, защо взе тази?

Лейла-  Защото твърдиш, че се омъжваш за Андрю по любов, че заедно с него и Габриел ще бъдете щастливо семейство, а щастливите булки мечтаят да се омъжат в бяло.

Амбърли-  Добре, добре. Аз съм готова, върви и ти да се приготвиш.

Лейла-  Не забравяй, че не е късно да се откажеш. Айзък си спомня, че те обича, ако поговорите той ще се съгласи да виждаш и взимаш Габриел когато си поискаш.

Амбърли-  Няма да се откажа от сватбата. Габриел ще бъде само при мен. Досега аз бях разделена от него, сега е ред на Айзък.

Лейла-  Добре, така да бъде. Отивам да се приготвя, до после.- отвърна и излезе от стаята, а минути след нея влезе Айзък.

Амбърли-  Какво правиш тук? Върви си! Не искам да спорим отново.

Айзък-  Спокойно, няма да те отвличам или нещо друго, което да развили сватбата ти.

Амбърли-  Тогава защо си дошъл?

Айзък-   Всъщност не знам. Седях над кошарата на Габриел, гледах го, толкова е мъничък и невинен. Всеки път щом го погледа се сещам за теб, очите му са същите като твойте синьо-зелени, косата руса, излъчва същата доброта и невинност като твоята, което е добре, защото не е добра идея да прилича на мен.

Амбърли-  Айзък, моля те върви си!

Айзък-  Добре, ще си тръгна, дай ми само две минути за да се сбогувам с теб.

Амбърли-  Да се сбогуваш?

Айзък-  Няма да понеса да те виждам с него. Не мога да гледам любимата ми жена да бъде с друг мъж. Заминавам след няколко часа. Подписах документа за попечителството над Габриел, вече правата над него са твой. Моля те само за едно, когато Габриел порасне и те попита за мен, не му казвай колко много съм те наранил, нека не ме мрази. Научи го да бъде добър като теб.

Амбърли-  Ще можеш ли да живееш без да го виждаш?

Айзък- Ще се науча. Може ли да те прегърна за последен път?

Амбърли-  Разбира се.

Айзък-  Сбогом, русокоске, никога няма да забравя красивите ти синьо-зелени очи....