На партито..
Амбърли- Коя е тази?
Лейла- Коя?
Амбърли- Брюнетката, която разговаря с Айзък.
Лейла- Позната ми е от някъде, но коя ли беше.
Амбърли- Дошла е на тържеството по случай сватбата му, а флиртува с него.
Лейла- Ревност ли усещам?
Амбърли- Какво? Глупости. Не, разбира се. Защо да го ревнувам и то от нея, а и той вече е мой съпруг, така че е само мой.
Лейла- Тоест го ревнуваш. Знаеш ли, май си спомних коя е. Мисля, че се казваше Наоми или Натали, нещо с "н" беше сигурна съм. Излизаха по едно време, тя беше лудо влюбена в него, но той не беше по сериозното обвързване.
Амбърли- Тоест моя мъж в момента разговаря с една от бившите си?
Лейла- Точно така. Защо не отидеш при тях? Двама са компания, трима- цял купон.
Амбърли- Да отида, така ли?
Лейла- Да, но не я хващай за косата. Сложи я на място, но като дама.
Амбърли- Отивам- отвърна и тръгна към тях, а щом се приближи до Айзък сля устните си с неговите в продължителна целувка, след което се обърна към момичето и ѝ се усмихна.
Айзък- Наташа, това е Амбърли, Амбърли, това е Наташа.
Наташа- Радвам се да се запознаем, Айзък каза само хубави неща за теб, явно си му взела ума. Не съм и вярвала, че някой ден ще присъствам на партито по случай сватбата на Айзък, който винаги е твърдял, че няма да се ожени.
Амбърли- Времето минава, всички се променяме. Любовта променя хората, но ти няма от къде да го знаеш. Надявам се в най- скоро време и ти да срещнеш сродната си душа и да бъдете много щастливи.
Наташа- Благодаря ти, много си мила. Айзък, радвам се, че се видяхме! Ще си тръгвам. Чао!
Айзък- Какво беше това?
Амбърли- Кое?
Айзък- Държанието ти спрямо Наташа. Помислих си, че ще я набиеш.
Амбърли- Не бих го направила. Има твърде много хора. Що за безочие. Дошла е на сватбеното ни тържество, а най-нагло флиртива с теб.
Айзък- Ти да не ми да ме ревнуваш?
Амбърли- Не, разбира се. Бракът ни е фиктивен, но това не означава, че може да се сваляш с всяка и да ме злепоставяш.
Айзък- Да, повярвах ти. Няма от какво да се срамуваш. Всъщност е много мило, сладко и...
Амбърли- Иии ще спиш на дивана всяка вечер от оставащите 5 месеца и 29 дни.- отвърна и отново се върна при Лейла.
Лейла- Е, какво стана с Натали или Наоми,както и да се казва?
Амбърли- Наташа. Не вярвала, че някой ден щяла да присъства на сватбата на Айзък, който твърдял, че никога няма да се ожени.
Лейла- Но си ѝ дала да разбере, сигурна съм в това. Защо си толкова ядосана?
Амбърли- Защото било много сладко и мило, че го ревнувам. Тя флиртува с него, а той ѝ позволява да го прави и на това от горе се радва, че го ревнувам.
Лейла- Стига, той е глупак, който обича да те дразни, а ти му се връзваш. Ще бъдете женени още 6 месеца, все ще му го върнеш.
Амбърли- 5 месеца и 29 дни. И му го връщам всяка вечер.
Лейла- Тоест?
Амбърли- Той спи на дивана. Кожен диван, страшно твърд и неудобен.
Лейла- Нима? Защо? Как? Наистина ли? Как се е съгласил?
Амбърли- Имахме уговорка и той я спазва.
Лейла- Не спиш в едно легло с мъжа, в когото си влюбена?
Амбърли- Така като го казваш звучи странно и глупаво, но аз си имам своя гледна точка. Той не си спомня коя съм, за него аз съм непозната, затова гледам и аз да го приемам като непознат, а не мога да си легна с непознат.
Лейла- Радвам се. И без това не ми харесва идеята, че се оженихте, но се утешавам щом си спомня, че ще продължи само шест месеца.
Амбърли- 5 месеца и 29 дни.
Лейла- До последния ден ли ще ги броиш?
Амбърли- 5 месеца и 29 дни ще бъда до любовта на живота си. Ако през това време не си върне паметта или не се влюби в мен отново, аз ще замина и ще продължа живота си далеч от него. Няма да кога да остана след раздялата. Отново ще свикна с присъствието му и щом си тръгна отново ще страдам. Може би ако съм много далеч няма да се чувствам толкова зле, отколкото да съм тук, да знам че мога да отида и да го видя, но да не мога да го направя, защото всичко е приключило.
Лейла- Ще можеш ли да живееш без да го виждаш?
Амбърли- С него и без него пак ще бъда нещастна. Няма по болезнено нещо от несподелената любов...
YOU ARE READING
Part of the family.. Love is not forgotten
FanfictionЧаст от семейството... Любовта не се забравя