Part of the family.. Love is not forgotten

Ново начало

Тъй като Айзък беше по работа извън града, Амбърли можеше да отиде до фирмата без притеснение. Трябваше да подпише още няколко документа по прехвърлянето на акциите ѝ на Бенджамин. Тъкмо щеше да тръгва, когато Андрю я срещна в коридора.

Андрю-  Здравей, имаш ли пет минути?

Амбърли-  Разбра се.

Андрю- Нека отидем в кабинета ми.

Амбърли-  Добре.- отвърна и тръгнаха натам.

Андрю-  Щях да дойда до ателието, но след като те срещнах тук, реших да се сбогувам сега.

Амбърли-  Да се сбогуваш?

Андрю-  Заминавам за Чикаго след два дни. Не знам дали отново ще се върна тук, затова исках да се сбогуваме.

Амбърли-  Аз също заминавам за Чикаго, този понеделник.

Андрю-  За колко време?

Амбърли-  Завинаги. Няма да се върна тук, никога повече.

Андрю-  Ами Айзък?

Амбърли-  Айзък е минало. През тези шест месеца осъзнах, че той няма да ме обикне отново, че никога няма да бъде както преди. Не мога да го принудя да ме обича, а е ясно, че той дори и не се опита да ме обикне. Няма търпение да се разведем. Защо не ме обича? Толкова ли съм лоша?- рече и проплака.

Андрю-  Хей, хей, не плачи! Той губи, не ти. Ти си най-чистосърдечния човек, когото познавам. Красива си, умна, добра, кой не би те обикнал? Ще заминеш и ще започнеш на чисто.

Амбърли-  Ти защо заминаваш?

Андрю-  За да започна на чисто. Да го наречем "ново начало". Ти какво смяташ да правиш в Чикаго?

Амбърли-  Ще отворя нов бутик. Всъщност и преди съм живяла там с Лейла, имахме бутик, но след като решихме да се върнем тук го продадохме. Исках да го купя отново, но новият собственик иска двойно повече, а нямам толкова големи възможности.

Андрю-  Аз мога да ти помогна. След като и аз ще живея в Чикаго може да станем съдружници. Разбира се, аз не разбирам нищо от мода, но съм на ти със счетоводството. Ако си съгласна ще уредя нещата до пристигането ти.

Амбърли-  Съгласна съм, разбира се. Много ти благодаря, Андрю. - отвърна и го прегърна и точно в този момент в кабинета влезе Хенри.

Хенри-  Никога не съм предполагал, че ще стана свидетел точно на тази гледка. Брат ми се прегръща със съпругата на зет ми.

Амбърли-  Ти вече не си зет на Айзък, нямаш нищо общо с Хансен, а аз мога да се прегръщам с когото си поискам.

Хенри-  Съжалявам красавице, но съм длъжен да предупредя брат си да внимава с теб, все пак си омъжена жена, поне засега. Разбрах, че с любимия ти се развеждате в понеделник, много жалко. Явно красотата ти не го е накарала да се влюби отново в теб, но ти не тъжи. Както казах, красива си, ще си намериш друго богаташче. Например Андрю, да не е богат колкото Айзък, но не е и беден,така че ще ти свърши работа.

Андрю-  Не ѝ говори така! Излез от кабинета ми!

Амбърли-  Няма нужда, той е твой брат, не се карайте заради мен. Ще тръгвам, ще говорим друг път.
..

Лейла-  Значи ще сме съдружници с Андрю? Можехме да поискаме Бенджамин да ни стане съдружник.

Амбърли-  Бенджамин има достатъчно отговорности в семейната им фирма, не искам да го товаря допълнително. Андрю ще замине след два дни и ще уреди нещата. Не мога да повярвам, че с Хенри са братя, толкова са различни.

Лейла-  И ние с теб сме близначки, но не си приличаме чак толкова много. Не може всички хора да са добри като теб. А ти каза ли на Андрю, че си бременна?

Амбърли-  Не съм, Хенри се присъедини към нас и аз си тръгнах. Разбира се, че ще му кажа, все пак ще работим заедно и ще забележи промяната във фигурата ми.

Лейла-  Ами Бенджамин? Крия от него, заради теб, но съм сигурна, че той няма да каже на Айзък.

Амбърли-  Може би си права. Ако искаш му кажи, но го помоли да не казва на Айзък.

Лейла-  Сигурна ли си, че искаш да го родиш? Аз ще бъда до теб, ще ти помагам, но детето няма да има баща.

Амбърли-  Всъщност в началото ме беше страх, не исках да се окаже, че съм бременна, но щом разбрах, че в мен расте живот всичко се промени. Това, че Айзък не ме обича и не ме иска няма да промени решението ми. То е част от мен. Винаги ще ми напомня за Айзък, за любовта ми към него.

Лейла-  А не мислиш ли, че той трябва да знае.

Амбърли-  Сама знаеш, че щях да му кажа, но думите му много ме нараниха, затова се отказах. Неговото наказание ще бъде да не знае, никога няма да разбере, че е станал баща....