Part of the family.. Love is not forgotten

Лъжи, лъжи..

7 месеца по-късно...

Амбърли беше родила, имаше си прекрасно момченце със синьо-зелени очи и руса коса също като нея. Деня в който се появи малкия Габриел бе най-щастливият ден в живота ѝ, но след това... Все още отношенията ѝ с Лейла и Бенджамин бяха обтегнати заради Айзък, затова рядко се виждаха, а самите ѝ отношения с Айзък бяха меко казано зле. Постоянно се караха, той се държеше грубо и студено към нея, а докато беше бременна всичко беше различно, беше мил и грижовен, но от този Айзък не беше останала следа. Амбърли не можеше да си обясни как може да се промени толкова бързо и защо се държи така с нея. Деня, в който щеше да даде отговор на хилядите си въпроси беше днес.

Амбърли-  Защо се държиш така с мен? Всичко, което направя е грешно за теб. Съдиш ме, крещиш ми, вечно си недоволен. Защо го правиш? Докато бях бременна беше мил с мен, а сега се държиш с мен като с твой враг. Защо?

Айзък-  Искаш да знаеш истината? Добре, така да бъде. Ти ме излъга, скри от мен, че ще ставам баща, дори ме скара с брат ми, затова и аз реших, че и ти трябва да страдаш така, както страдах аз. Умишлено те скарах с Лейла и Бенджамин, умишлено те доведох тук, умишлено те накарах да си мислиш,че съм се променил и ти дадох надежда, че може би ще си спомня, но това няма да се случи, защото аз не искам да си те спомня.

Амбърли-  Бенджамин е бил прав, ти си стария Айзък, този който мразеше всички и всичко, този който мразех аз. Повече няма да остана тук.

Айзък-  Както искаш, върви си, но Габриел остава тук.

Амбърли-  Ти чуваш ли се? Той е мое дете, където съм аз там е и той.

Айзък-  Той е и мое дете, а аз не си го давам. Щом не искаш да останеш в имението, тогава си върви, но сина ми остава тук.
...

Амбърли се отказа да спори с Айзък, защото много добре знаеше, че няма да стигнат до съгласие. Късно вечерта взе детето си и напусна имението без знанието на Айзък. Тъй като нямаше къде другаде да отиде толкова късно вечерта, реши че е време да поиска прошка от сестра си и Бенджамин. Щом отиде в дома им, тя им разказа всичко.

Лейла-  Не, че нещо, но казах ти, че не трябва да му вярваш.

Амбърли-  Знам, но го разбрах твърде късно. Много съжалявам, че не повярвах на вас, а на него.

Лейла- Той те манипулираше.

Бенджамин-  Той няма да остави нещата така. Ще иска да вземе Габриел.

Амбърли-  Да, знам но аз съм му майка, затова дори и да стигнем до съд ще дадат попечителството на мен.

Лейла-  По принцип винаги попечителството се дава на майката.

Бенджамин-  Но това"по принцип" Айзък не го засяга. Той ще направи всичко възможно за да ти вземе детето.

Амбърли-  И мен това ме притеснява, той няма да има милост над мен. Въобще не се интересува, че Габриел е още малък и има нужда от майка си.

Лейла-  Именно, той е още бебе и трябва да дадат попечителството на теб. Как ще се грижи Айзък за него, та той дори и за себе си не може да се грижи.

Бенджамин-  Но е Хансен и има достатъчно пари за да си купи и съда и съдията, затова нека не го подценяваме.

Лейла-  Стига сме говорили за това, всичко ще се нареди. Нека се порадваме на малкия Габриел, не съм виждала племенника си от раждането му, колко много е пораснал и колко много прилича на теб, голям красавец е още от сега.

Бенджамин-  Между другото много се радвам, че го нарече Габриел.

Амбърли-  Аз много обичах Габриела, тя ме приемаше като нейна по-малка сестра затова го кръстих така, а и знаех, че Айзък няма да има нищо против.

Лейла-  Стига вече с този Айзък. Забранявам в тази къща да се споменава името му. Щом иска война ще си я получи.

Бенджамин-  Ние ще сме до теб.