Айзък- Къде е Амбърли?- пипита Бенджамин, след като затвори телефона.
Бенджамин- С Лейла идват насам, не се тревожи нямаш да бъдеш зарязан пред олтара, в твоя случай пред гражданското.
Айзък- Не го казвам, защото умирам да се женя, а защото ще изпуснем часа, едва го уредих за днес.
Бенджамин- Добре, спокойно, ето ги, идват.
Айзък- Казах ти, че трябва аз да те взема. Защо се забави?
Амбърли- Трябваше да свърша нещо. Какво толкова, закъснях само 6-7 минути.
Бенджамин- Оставете семейните скандали за вкъщи и влизайте.
Лейла- То едно семейство...
Амбърли- Лейла...
..
Няколко часа по-късно. Така наречената"първа брачна нощ"..Амбърли вече живееше в имението, все пак официално беше съпруга на Айзък, също така като съпрузи те трябваше да спят в една стая. Тъй като предварително Амбърли поиска от Айзък да не спят в едно легло, сега той спеше на дивана, е не може да се каже, че спеше. Вече от час не спираше да се върти, не можеше да заспи, както и Амбърли...
Амбърли- Удобно ли ти е на дивана?
Айзък- И още как. Се едно спя на облак, кожен облак. Ако искаш ела да провериш.
Амбърли- Преди време, когато сменяше интериора на спалнята си, аз ти казах че не трябва да взимаш кожен диван, но кой да ме чуе.
Айзък- Не съм знаел, че ще се наложи да спя на него.
Амбърли- Напротив, бях те предупредила, че когато се скараме ще спиш на него, но ти ми обеща, че няма да се караме.
Айзък- И карахме ли се? Спал ли съм на дивана?
Амбърли- Не си спал на дивана. Предимно през деня сме имали спорове и спречквания, но ти си знаеше, че трябва да се извиниш до вечерта за да не се налага да спиш на дивана.
Айзък- Не съм искал да спя на дивана. Ами ти никога ли не си била виновна за кавгите, да е трябвало ти да ми се извиняваш?
Амбърли- Аз съм невинна душичка. Шегувам се. И на мен ми се е налагало да ти се извинявам.
Айзък- Най-често за какво се карахме?
Амбърли- Ревност.
Айзък- Бил съм много ревнив?
Амбърли- Не само ти. Ти си много красив мъж, чаровен, харизматичен, затова те ревнувах от всяка жена, която ти се усмихне.
Айзък- Погледни ни само, днес е първата ни брачна нощ, а ние за какво си говорим. Доколкото знам трябва да протече по друг начин.
Амбърли- Без намеци. Защо не изгониш Хенри от имението?
Айзък- И на това ще му дойде времето.
Амбърли- Значи докато му дойде времето ще спиш на дивана.
Айзък- А по принцип като твой съпруг трябва да спя до теб на леглото.
Амбърли- Но тъй като с теб имаме предварителна уговорка, ти ще спиш на дивана.
Айзък- Ами ако обещая, че ще кротувам и няма да те докосвам, че дори няма да усетиш присъствието ми?
Амбърли- Не ми се рискува. Сладки сънища, съпруже! И не шавай много, че шума от кожения диван е дразнещ.
Айзък- Не е хубаво да дразниш съпруга си още от първия ден.
Амбърли- Добре, извинявай ще те дразня утре. Лека нощ!
....Оливия- Добро утро! Хайде ставайте!- извика весело щом влезе в спалнята на младоженците.
Амбърли- Защо си толкова въодушевена рано сутринта?
Оливия- Днес е тържеството за сватбата, трябва да се приготвим.
Амбърли- Но то е довечера, имаме много време.
Оливия- Трябва да сме готови от рано, иначе чичо ще се ядоса, че закъсняваме отново. А той защо спи на дивана?
Айзък- Това е чудесен въпрос. Хайде, отговори на детето.
Амбърли- Чичо ти обича да спи на по-твърдо, а леглото е много меко, затова легна на дивана, каза че му е много удобно там, нали Айзък?
Айзък- Много, много удобно.
Оливия- Но нали трябва да спите заедно?
Амбърли- На чичо ти му е по-удобно на дивана, а аз искам да се чувства добре, затова нямам нищо против да спи там, но ти не казвай на никого за това, най-вече на Хенри.
Оливия- Защо?
Амбърли- Защото това е лично, никой не трябва да знае за съпружеските ни отношения, а и не искаме да засрамваме чичо ти със странните му навици, нали? А сега върви в стаята си да се преоблечеш и ни чакай долу на закуска, след малко и ние идваме.
Айзък- Добре се измъкна, заслужаваш оскар, но тъй като ме караш да спя на дивана не заслужаваш нищо.
Амбърли- Знаеш ли, бях те съжалила и щях да ти позволя да спиш на леглото довечера, но тъй като не получавам оскар и не заслужавам нищо, ти отново ще си спиш на така удобния диван.
Айзък- Забрави, че казах, че си много добра. Как въобще си го помислих даже?
Амбърли- Веднъж ми беше казал, че съм лоша, но по-добра от теб, е явно си бил прав. Трябва да свикваш с това, все пак ще ми бъдеш съпруг още 5 месеца и 29 дни.
Айзък- И аз почвам да ги броя от днес, все пак трябва да знам кога точно ще спя в леглото си...
YOU ARE READING
Part of the family.. Love is not forgotten
FanfictionЧаст от семейството... Любовта не се забравя