Оливия- Е, какво стана, целуна ли чичо Айзък? - попита щом нахлу в стаята въодушевена и скочи в леглото на Амбърли.
Амбърли- Добро утро и на теб! Ти не си ли на училище?
Оливия- Да, но още е рано. Кажи ми какво стана.
Амбърли- Добре, малка любопитке, ела и легни до мен.
Оливия- Хайде, разказвай!
Амбърли- Снощи, след разговора с теб излязох в градината, а след мен дойде и чичо ти. Поговорихме си, но предимно за работа, неща който не са интересни, но след това започнахме да говорим за друго и от дума на дума стигнахме до целувка.
Оливия- Ура, целунал те е и си е спомнил всичко.
Амбърли- Не бързай да се радваш. Опита се да ме целуне, но аз не му позволих.
Оливия- Но защо?
Амбърли- Малка си, затова няма да ме разбереш.
Нани(жената, който се грижи за Оливия, когато е сама в къщи и същевременно част от прислугата в имението) - Момичета, закуската е готова, хайде Ливи, слизай долу, Амбърли трябва да се приготви, а и ти също, защото днес си на училище.
Оливия- Не може ли и днес да не ходя?
Амбърли- Нали вчера говорихме затова, че днес аз ще те заведа на училище?
Оливия- Добре, ще те чакам долу- отвърна и излезе от стаята, а Нани седна до Амбърли.
Нани- Не тъжи, мила моя! Айзък много те обича и ще си спомни всичко. Дай му време.
Амбърли- Време? Мина една година, а той все още има амнезия. Всяка секунда, в която той не си ме спомня за мен се превръща в минута, часовете в седмици, а месеците в години. Чувствам те като моя майка, затова само на теб мога да излея душата си. Боли ме сърцето, Нани, умирам всеки път, когато Айзък ме погледне и в очите, който ме гледаха с любов, сега ме гледат с празнота. Знаеш ли, снощи се опита да ме целуне, а аз се отдръпнах. Умирам за целувките му, но щом си спомня, че той не ме обича, дори не ме познава и желанието изчезва. Колкото и много да го обичам, не мога да съм с него, след като той не изпитва същото, а и не бих искала той да е с мен, защото го обичам. Предпочитам да бъда далеч от любимия си, отколкото да бъда с него и любовта ми да бъде несподелена.
Нани- Много добре те разбирам, красавице, но вместо да се измъчваш, защото не направиш нещо.
![](https://img.wattpad.com/cover/195753862-288-k478516.jpg)
YOU ARE READING
Part of the family.. Love is not forgotten
FanfictionЧаст от семейството... Любовта не се забравя