Part of the family.. Love is not forgotten

Спомних си всичко

Лейла-  Най-сетне се събуди.- каза щом Амбърли отвори очи.

Амбърли-  Какво е станало, къде съм?

Лейла-  В болницата. Айзък отново се опита да те убие в катастрофа.

Бенджамин-  Искаше да каже, че с Айзък сте претърпели катастрофа. Не си ли спомняш?

Амбърли-  Да, сега си спомних. Как е Айзък? Той е добре, нали?

Лейла-  Какво ли не ти причини, а ти пак за него се тревожиш. Нищо му няма, злото не умира така лесно.

Амбърли-  Този път не беше виновен той, всъщност донякъде беше, но аз съм причината да катастрофираме.

Лейла-  Не го оправдавай.

Амбърли-  Той в коя стая е?

Лейла-  Не знаем.

Бенджамин-  В съседната, в ляво от твоята.

Лейла-  Бенджамин!!!

Амбърли-  Ще отида при него. - отвърна и се изправи.

Лейла-  Какво ще правиш при него? Казах ти, нищо му няма, най-много една драскотина да има, не е нужно да ходиш при него.

Амбърли-  Ще отида за две минути и ще се върна, вие останете тук- отговори и излезе от стаята, след което влезе в тази, в която беше Айзък, приближи се, но той спеше, поне тя така си мислеше.

Айзък-  Не можа да се отървеш от мен, съжалявам!

Амбърли-  Не съм искала да те убия, а просто да ме оставиш намира. Нали ти няма нищо?

Айзък-  Искаш да те оставя за да се омъжиш за онзи?

Амбърли-  Онзи се казва Андрю и след два дни ще бъде мой законен съпруг и втори баща на детето ми.

Айзък-  Габриел има само един баща и това съм аз.

Амбърли-  Засега да, но след два дни ще има и втори. Проумей го вече и спри да си правиш илюзии, че ще се откажа от сватбата. Ти ми взе детето, готова съм на всичко за да си го върна.

Айзък-  Нали се омъжваше по любов? Къде забрави любовта си към Андрю? Всъщност ти не можеш да я забравиш, защото въобще не е съществувала. Ти обичаш мен и само мен, разбира се и сина ни.

Амбърли-  Или си полудял или успокоителните не ти се отразяват добре, но по-скоро е първото.

Айзък-  Аз съм си много добре, но ти наистина трябва да си полудяла, след като си мислиш, че ще ти позволя да се омъжиш за онзи, извинявай, исках да кажа за Андрю.

Амбърли-  Ще се омъжа за него напук на теб.

Айзък-  Ами ако ти върна попечителството над Габриел, тогава ще се откажеш ли от сватбата?

Амбърли- Не.

Айзък-  Защо? Нали това искаш, Габриел да бъде при теб?

Амбърли-  Вече ти казах, ще се омъжа за Андрю напук на теб. Ти искаше да ме накажеш като ме скараш със сестра ми и брат ти, след това взе детето ми, а сега е мой ред. Сега ще страдаш ти. Знаеш ли какво е чувството да бъдеш далеч от дерето си? Не знаеш, защото Габриел е при теб, всяка вечер щом се върнеш от работа го виждаш, всяка сутрин щом станеш отиваш при него да го целунеш. Ами аз? Аз съм тази, която го носи девет месеца в отровата си, тази която го роди, а така и не можах да му се порадвам. Заспивам и се събуждам не с детето си, а със снимката му. Това никога няма да ти го простя, никога!- отвърна и понече да излезе от стаята, но думите на Айзък я спряха..

Айзък-  Спомних си, русокоске. Върнах си паметта. Спомням си как в началото не исках да оставаш в имението, защото си Рийд, исках да те мразя, постоянно те дразнех, наричах те русокоске, тормозех те, но ти така и не си тръгна, не се пречупи, издържа, накара ме да се влюбя в теб, нараних те, ти замина, след това се върна, опита се да ме намразиш, но силната ти любов към мен надделя и отново се събрахме. Бяхме много, много щастливи, разбира се често се карахме предимно заради моята ревност, но ти си толкова добросърдечна, че не издържаше и бързо ми прощаваше. Спомних си всичко свързано с теб, любовта ми към теб.

Амбърли-  Честито! Радвам се за теб.

Айзък-  Само това ли ще кажеш?

Амбърли-  А какво очакваш от мен? Да ти се хвърля на врата от щастие? Съжалявам, но не мога. Не мога да забравя всичко, което ми причини. 

Айзък-  Сгеших, нараних те и то не веднъж, но сега е различно. Знаеш, че винаги съм те обичал, да забравих за любовта си към теб, но тя се върна отново. Върни се и ти при мен!

Амбърли-   Не мога да ти простя, съжалявам...