Part of the family.. Love is not forgotten

Сбогом моя любов!

Лейла-  Нарочно дойдохме по-рано в съда, нали?

Амбърли-  Айзък каза да не закъснявам, сега като види, че съм подранила и съм тук преди него ще му натрия носа.

Лейла-  Ето го и него.

Айзък-  Браво, дошла си на време.

Амбърли-  Не исках отново да те разочаровам, затова дойдох по-рано.-отговори и влезе в залата.

Айзък-  Пак съм виновен за нещо, нали?

Лейла-  Ти си чист като сълза. Най-добрия човек на света.- каза и последва сестра си.

Айзък-  Какво им ставa? Какво съм направил отново? Потоп да стане, пак мен ще обвинят.

Бенджамин-  После ще говорим за това. Хайде да влизаме...
...
След като развода вече беше ясен, четиримата тръгнаха към изхода на съда, Лейла и Амбърли щяха заедно да отидат в имението за да вземат багажа ѝ, но преди това тя трябваше да говори с Айзък.

Айзък-  Няма нужда да си тръгваш, имам предвид да се изнесеш от имението, можеш да останеш и Оливия ще се зарадва.

Амбърли-  Нима? И като каква ще остана там? Защо бившата ти съпруга ще живее с теб? Въобще мислиш ли преди да говориш?

Айзък-  Бракът ни беше само формалност, добре го знаеш. Ще бъдеш отново в твоята спалня, все пак и ти притежаваш част от имението като наследство от баща ми.

Амбърли-  Не ти искам имението, не искам нищо от теб и семейството ти. Прехвърлих акциите си на Бенджамин. Вече нямам нищо общо с Хансен, освен приятелството  ми с Бенджамин. Тази вечер заминавам за Чикаго, така че сбогом-отвърна и понече да тръгне, но той я спря като хвана ръката ѝ.

Айзък-  Сбогом? Тоест завинаги? Няма ли да се върнеш отново?

Амбърли-  Какво ме задържа тук?

Айзък-  Сестра ти, Оливия, работата ти.

Амбърли-  Лейла и Бенджамин също ще се преместят в Чикаго след няколко месеца. Ще отворя нов бутик, а с Оливия всеки ден ще се чуваме по телефона. Тоест нищо не ме задържа тук. Трябва да си приготвя багажа, полетът ми е след 2 часа, затова ако няма друго ще тръгвам.

Айзък-  Добре, няма да те задържам. Тръгвай щом искаш. Зарежи отново всичко и всички и избягай надалеч. Все пак доколкото разбрах всеки път бягаш. Това място те прави нещастна, а щом заминеш, щастлива ли си?

Амбърли-  Най-млакото ти имаш правото да ме съдиш. Животът си е мой, ще правя каквото си пожелая.

Айзък- За трети път ще избягаш от тук.

Амбърли-  Не бягам от никого и нищо. Започвам нов живот, също като теб. Ти си изгуби паметта и започна на чисто. И аз реших да поставя едно ново начало на живота си. Този път заминавам завинаги. Няма да се върна отново. Това е последната ни среща.

Айзък-  Пак говориш така все едно нарочно съм изгубил паметта си. Добре, върви си. Хайде, тръгвай и не се връщай повече...
..

Оливия-  Но защо трябва да заминаваш толкова далеч? Много ще ми липсваш.

Амбърли-  И ти много ще ми липсваш, но ще ти се обаждам всеки ден. Когато си във ваканция можеш да ми гостуваш в Чикаго. А сега трябва да тръгвам, защото ще си изпусна полета. Чао Ливи! Не збравяй, че много те обичам!

Оливия-  И аз теб! -отвърна и я прегърна.
..
Лейла и Бенджамин придружиха Амбърли до летището. Минути преди да се качи в самолета се появи Айзък.

Амбърли-  Защо си тук? Нали каза да си вървя и никога повече да не се връщам?

Айзък-  Да, знам какво казах. Съжалявам, не биваше да бъда груб с теб. Дойдох за да се сбогуваме. Не искам да се разделяме с лошо. Може ли да те прегърна?

Амбърли-  Разбира се.-отвърна и той я прегърна, при което тя збрави всичко лошо, все пак много го обичаше и дори една негова мила дума караше сърцето ѝ да бие лудо. Докато беше в прегръдките му се замисли над това трябва ли да му каже за бебето.

Айзък-  Благодаря ти за всичко, което направи за мен и Оливия!

Амбърли- Няма нужда да ми благодариш. Аз... - не придължи, защото чу гласа на жената, която съобщаваше, че всички пътници за Чикаго трябва да се качат на самолета.

Айзък- Не се тревожи за Оливия, аз ще се грижа добре за нея. Ти си много красива, умна и добра, заслужаваш всичко най-хубаво, заслужаваш мъж, който ще те обича и оцени. Сбогом, Амбърли...