Любовта е най-важна

271 34 0

by alexarey1414

by alexarey1414

Оливия- Много се радвам, че се върна и всички ще живеем заедно. Ще бъдем едно голямо семейство. А как ще кръстиш бебето?

Амбърли- Още е рано да мислим за името.

Оливия- Защо да е рано? Нека чичо да дойде и да изберем името.

Лейла- Ето защо не исках да идваме тук. Ти трябва да си почиваш, а това дете не те оставя на мира, по цял ден е в стаята ти.

Оливия- Аз не съм дете, а и ти също по цял ден си тук, седиш като охрана.

Лейла- Повярвай ми, ако бях охрана теб нямаше да те пускам да влизаш.

Амбърли- Момичета, моля ви не се карайте отново. Вие постоянно ми натяквате, че съм бременна и трябва да си почивам, но като се карате ме натоварвате допълнително. Хайде и двете излезте навън, искам да поспя.
..
Амбърли по цял ден стоеше в стаята. Искаше да отиде в ателието и да поработи, но беше обещала на Айзък, че няма да се натоварва, а ще си почива и не искаше да нарушава обещанието си за да не се кара с него. Късно вечерта, малко преди тя да си легне, той дойде в стаята ѝ. Щом отвори вратата и получи разрешението ѝ за да влезе, бавно се доближи и седна на леглото до нея. Тъкмо щеше да каже нещо, но Амбърли го изпревари..

Амбърли- Искам да продължа да работя в ателието.

Айзък- Нали говорихме за това? Бременна си и трябва да си почиваш.

Амбърли- Много бременни жени работят дори до осмия или деветия месец, а аз съм едва в третия и седя затворена в тази стая. Вече съжалявам, че се съгласих да дойда тук. Ако си бях останала в Чикаго сега щях да съм на работа, свободна да правя каквото си искам, а не затворник.

Айзък- Добре, добре. Може да работиш в ателието, но без да се преуморяваш и няма да шофираш ти.

Амбърли- Добре, съгласна съм.

Айзък- Щом се разбрахме, тогава те оставям да спиш- каза и стана от леглото.

Амбърли- Бенджамин искаше да говори с мен, той върна ли се?

Айзък- Да, преди малко се прибра. За какво ще говори с теб?

Амбърли- Не знам. Ще му кажеш ли да дойде?

Айзък- Разбира се. Лека нощ! - каза и излезе от стаята, а малко след това Бенджамин влезе.

Амбърли- Лейла каза, че си искал да говориш с мен. Някакъв проблем ли има?

Бенджамин- Пак мислиш за най-лошото. Нищо не се е случило, успокой се! Тъй като вече си тук, носиш детето на брат ми и то ще носи името на Хансен, акциите които прехвърли на мое име, трябва отново да бъдат твои.

Амбърли- Не е нужно, те са на Хансен, а аз съм Рийд.

Бенджамин- Но детето ти ще бъде Хансен. Добре, ти не искаш акциите, но ги приеми заради детето си, помисли за бъдещето му.

Амбърли- Ако зависеше от мен, то няма да носи името Хансен. Моето дете ще носи името на мъжа, който ме раздели от сестра ми.

Бенджамин- Никой не избира родителите си. Знаеш, че Айзък мразеше баща ни, а щом разбра за теб и сестра ти не го погледна повече.

Амбърли- Не обвинявам Айзък за нищо, но мисълта, че детето ми ще носи името Хансен не ми дава мира. Чувствам се така сякаш предавам родителите си.

Бенджамин- Лейла затова отлага сватбата, нали? Тя мрази баща ми повече от теб, затова все намира причина да отмени сватбата, тя не искам да бъде Хансен.

Амбърли- Ти си много добър, винаги си до мен и ме подкрепяш, лъжеше брат си заради мен, затова аз не мога да излъжа теб. Това, че си Хансен винаги е било проблем за нея. Затова в началото на връзката ви, тя се чудеше за какво да се хване, че да има причина да те остави, но любовта надделя. Тя много те обича, това е най-важното.

Бенджамин- Ето, ти го каза, любовта е най-важна. След като обичаш детето си, няма никакъв проблем да приемеш факта, че ще носи нашата фамилия.

Амбърли- Прав си. Много обичам да си говоря с теб. Ти не заемаш ничия страна, за разлика от Оливия, която винаги е на страната на Айзък и Лейла, която все е срещу него. Утре ела в ателието с необходимите документи.

Бенджамин- Така те искам. Мисли за детето, всичко друго ще премине и отмине...