Part of the family.. Love is not forgotten

Краят на нашата любов.

След сватбеното тържество, Амбърли остана при Оливия докато заспи, след което отиде в нейната спалня, тоест тяхната. Щом влезе завари Айзък легнал на леглото. Приближи се и застана със скръстени ръце пред него, а той я наблюдаваше с усмивка.

Амбърли-  Това е моето легло, твоето е ето там- каза и посочи дивана.

Айзък-  Споменах ли колко красива си днес, всъщност ти винаги си много красива, но тази рокля наистина много ти отива, сребристото е твоя цвят.

Амбърли-  Няма да мине номера. Колкото и комплимента да ми направиш, отново ще спиш на дивана. Всъщност ако поискаш отиди да спиш при Наташа, тя със сигурност ще те приеме в леглото си.

Айзък-  Ето какъв бил проблемът. Няма нужда да ме ревнуваш от нея, ти си по-красива, но си лоша и несправедлива спрямо мен.

Амбърли-  Щом не ти изнася врата е ето там, прав ти път!

Айзък-  Не се ядосвай, по-спокойно! - отвърна, стана от леглото и погали Амбърли по лявата буза.

Амбърли-  Не ме докосвай!- извика и свали ръката му.

Айзък-  Знаеш ли, не те разбирам. Твърдиш, че много си ме обичала, че все още ме обичаш, а се държиш с мен като с чужд човек.

Амбърли- Нима ти е неприятно? Ти замисли ли се как се почувствах аз, когато ми каза, че за теб съм напозната, една от всички останали жени на света? Разликата е, че аз те обичам и тази думи сипаха сол в раната ми, а ти? Ти не ме обичаш и каквото и да кажа или направя ти няма да страдаш, няма да почувстваш нищо, защото за теб аз съм никоя, една непозната. Можеш да спиш на леглото, аз ще спя при Оливия- каза и излезе от стаята.
..

На следващата сутрин..

Амбърли-  Добро утро, принцесо!

Оливия- Ти при мен ли спа тази нощ?

Амбърли-  Да, така се наложи.

Оливия-  Скарали сте се с чичо, затова ли е?

Амбърли-  Да.

Оливия-  Защо сте се скарали отново? Ти много го обичаш, а аз знам, че и той те обича, само му трябва време да го осъзнае.

Амбърли-  За съжаление вече нямам надежда, че ще си спомни или ще ме обикне отново. Няма значение. Хайде да се приготвяме, днес аз ще те закарам на училище.
..
След като Амбърли остави Оливия в училището, тръгна към бутика. Тя не спираше да мисли за снощната разправия с Айзък. Беше разсеяна и това бе причината за малко да блъсне някого. Мигновено слезе от колата и отиде да помогне на момчето, което беше паднало от мотора си.

Амбърли-  Много съжалявам, добре ли си? Да повикам ли спешна помощ?

Андрю-  Спокойно, нищо ми няма!- каза, след като свали каската си.

Амбърли-  Андрю?

Андрю-  Не се тревожи, ето нищо ми няма- отвърна и се изправи.

Амбърли- Много съжалявам, за миг се расеях, сигурен ли си, че си добре?

Андрю-  Да, добре съм, а ти карай по-внимателно, не всеки е късметлия като мен.

Амбърли-  Моят бутик е наблизо, ела да ти сложим лед на главата за всеки случай.

Андрю-  Пак ти казвам, добре съм, но тъй като няма да се успокоиш ще дойда, тъкмо ще пием кафе, става ли?

Амбърли- Разбра се!
..

Докато Амбърли и Андрю бяха в ателието, пиеха кафе и си приказваха, неочаквано се появи Айзък, който видимо не беше доволен от тази гледка. Щом го видя, Амбърли се изправи.

Амбърли-  Айзък? Какво правиш тук?

Айзък-  Аз какво правя тук? Тук работи съпругата ми, затова мога да идвам когато си пожелая, но не и този. Какво прави той тук?

Амбърли-  Това е моят бутик и мога да каня когото си пожелая. Дръж се мило с гостите ми, ако обичаш!

Андрю-  Благодаря ти за кафето Амбърли, аз ще си вървя и внимавай повече.

Амбърли-  Ще гледам да не се повтаря никога повече. Още веднъж съжалявам. Чао, Андрю!

Андрю-  Няма проблем, чао!- отвърна и излезе.

Айзък-  Ще ми обясниш ли какво става?

Амбърли-  Какво те засяга?

Айзък-  Разбира се, че ме засяга, аз съм твой съпруг.

Амбърли-  Ти си мой съпруг само по документи, затова не ми дръж сметка с кого се виждам.

Айзък-  Знаеш ли, дойдох тук за да ти се извиня за снощи, но се отказах. Не съжалявам за думите си. Твърдиш, че си влюбена в мен, а се държиш грубо, сякаш съм твой враг.

Амбърли-  А може би вече не те обичам? Може би и аз съм забравила любовта си към теб или просто съм спряла да те обичам. Явно и любовта има край. Ти забрави нашата любов, а аз сложих нейния край.

Айзък-  Отлично! Вече няма да се вайкаш, че не отговарям на чувствата ти.

Амбърли-  Не искам да бъда обичана от човек като теб. Нямаме какво повече да си кажем, така че напусни!

Айзък-  С удоволствие...