Хаосът в един космос

Разговори: част 2

- Какво означава тази? - попита Грейс, посочвайки към една от многото татуировки по кожата на Уил. "Тази" се намираше малко над лакътя и изобразяваше едно отворено око. Семпло, но ясно. 'Точно като теб' помисли си момичето, усмихвайки се несъзнателно. Уил отмести погледа си към татуировката и отвърна:

- Ами не знам. Просто ми харесва.

- Как така? - учуди се Грейс. Всяка една дума, излязла от устата на русия, й се струваше като пълен абсурд. Не, не абсурд, прекалено негативно звучи. По-скоро като интелектуален шамар по крехкото й рационално същество.

- Така - отговори лаконично момчето, подсмивайки се тихо. Уил побърза да си дръпне от цигарата, предусещайки следващия въпрос, който се задаваше. Той вече добре познаваше Грейс. Тя анализираше всичко, което й се струваше простичко. Идеята, че есенцията на нещата може да бъде съвсем елементарна, бе по-скоро като мисъл, хвърлена в пространството, чийто потенциал е недоразвит.

- Тогава защо си я татуирал, щом няма смисъл от нея? - зададе най-накрая въпроса си, тя. Уил отвърна поглед към нея, усмихвайки се загадъчно и преди да отговори, първо се поколеба как да изкаже онова, което отново щеше да породи неразбиране у Грейс:

- Много от татуировките ми нямат смисъл. Те са по-скоро... Виждам себе си като платно. Платно от плът и кръв, което трябва да бъде превърнато в изкуство.

- Изкуството има смисъл и логика - задълбаваше все повече Грейс, вдишвайки дима от собствената си цигара. Уил се подсмихна и побърза да отговори:

- Изкуството не е константа, Грейси. Изкуството е голяма съвкупност, каша, вселена... Вселена от хиляди малки детайли, които изграждат една творба. Всеки намира своя уникален смисъл в тези малки парченца и просто се възхищава на създаденото. Това е моето изкуство - създавам свят от простички на вид неща, за да изградя себе си.

Отговорът на момчето тотално остави Грейс без думи. А това беше рядкост, вярвате или не. Само начинът, по който звучеше името й през устните на Уил, караше русокоската да настръхне изцяло. Последвалото обяснение на тема "изкуство" само завършиха образа й на човек, изгубил словесната битка още с първите доводи, а това, отново, беше рядкост.

- Добре тогава, ще ти дам пример със самата теб. Какво харесваш? - попита я Уил, осъзнавайки, че теорията му все още не беше докрай разбрана от момичето. Всъщност не беше изобщо сигурен, че тя осмисли и половината от това, което й сервира.

- Аз... Не знам. Да слушам музика - отвърна притеснено Грейс. Не беше подготвена тя да отговаря на въпроси, все пак.

- Не, имах предвид какво харесваш да правиш? Някои хора пишат, други пея, трети свирят...

- Рисувам. Въпреки че много отдавна не съм го правила.. - прекъсна го Грейс, след което съжали донякъде, защото това отново я върна в детските й години, когато единствената й цел бе да стане творец. Да вижда картините си зад витрини, в нечий хол или спалня... Да излее душата си по един уникален начин, който да се възприеме от останалите. В този миг Уил се обърна настрани, изваждайки някакъв намачкан лист и един молив и заговори ентусиазирано:

- Тогава нарисувай каквото и да е и аз ще си го татуирам.

- Ти си луд - засмя се Грейс. - Ами ако е нещо вулгарно?

- Значи такъв отпечатък ще оставиш върху мен. Когато помоля някой да нарисува нещо мъничко, за да си го направя някъде по тялото, му казвам, че това е неговата следа в живота ми. Всичко става! Съдбите ни са се пресекли сега, кой знае какво ще се случи утре? Може да заминеш за някоя далечна държава и да не се върнеш, или пък може да се скараме и никога да не си проговорим. Това малко изображение просто ще ми напомня, че ти си присъствала в живота ми - още един отговор, който буквално остави момичето в тотален словесен нокаут. Грейс бавно започваше да се потапя в света на Уил, който й се струваше толкова дълбок, че чак я плашеше, но все пак продължаваше да потъва в него. Нещо я теглеше към дъното, към същината на неговата личност и може би пътя към познанието бе точно този. Осеяната, с абстрактни философски виждания за битието, пътека.
Без да губи време, Грейс веднага се замисли какво да надраска набързо на листчето. През главата й минаваха всякакви тривиални форми - звездички, сърца, триъгълници, усмихнати човечета... Всичко, за което се сещаше. Най-накрая в съзнанието й изникна образа на нещо, което свързваше двамата перфектно. В ума й прозвучаха отново думите на Уил: '! Съдбите ни са се пресекли сега, кой знае какво ще се случи утре?'.
'Щом искаш да ме запомниш, така да бъде' отвърна си мислено Грейс и грабна молива. Ръката й описваше завъртяни движения, които се сториха чудати на Уил, но крайният резултат беше съвсем простичък - учудващо за момичето. Грейс бе нарисувала едно малко, накъдрено облаче с "опашчица", символ на съня или мислите... Нещо, което Грейси бе сигурна, че щеше да се запечата трайно в съзнанието на Уил.