Хаосът в един космос

Спомни си, за да забравиш

'Забрави го! Ето виж колко е по-сложно правилото на Зайцев, а!? Виж колко дълги и скучни формули е изписал човека, а ти се вайкаш за... Ох, наистина не е толкова сложно, колкото това да ми излезеш от главата!' мислеше си Грейс, опитвайки с все сили да се съсредоточи върху проклетите задачи по химия. Не ставаше и това е. Колкото и да се мъчеше да запомни което и да е от правилата, нищо не й влизаше. Четеше бели редове, а виждаше пронизващи сини очи. Слушаше обясненията на Кейт, която все пак беше отличничка по предмета, но чуваше само дрезгавината на гласа му. 'По дяволите, скапан идиот!' продължаваше да го ругае мислено, когато най-накрая през вратата се появи Лия, носейки половин-литрово шише с вода, кафе и чанта, която беше на път да се изхлузи от рамото й. Грейс веднага скочи, за да й помогне, озадачена от гледката и побърза да попита, хващайки чашата с, буквално, врялата напитка:

- Ще ти викам магаре. Защо не ми звънна, за да ти помогна?

- Зарежи, справих се. Скапаното метро! Пак го изпуснах - изруга момичето, бавно пристъпяйки към чина си. Лия побърза да подреди вещите си както беше свикнала, след което седна на стола и тотално се 'разля' в него. Гърба й болеше от чантата, в която мъкнеше всеки възможен учебник и справочник, нужен й, за да спаси половината клас от сигурен провал по химия. Джеймс се намести между двете, поставяйки лакти на облегалките на столовете и попита усмихнато:

- Усещам си късмета! На вас къде ви е настроението? Защо се държите сякаш някой е умрял?

- И това ще стане скоро, повярвай ми - отвърна саркастично Грейс, поглеждайки към момчето. Джеймс беше техен съученик, висок, атлетичен, с отвратително чувството за хумор, но незаменим приятел. Имаше обаче един огромен недостатък - палавите му зелени очи, които постоянно дебнеха поредната си жертва.

Джеймс Саймънс, непоправим плейбой и абсолютно безнадежден романтик, който просто си търсеше белята.

- Стига де, какво толкова? Пак ли проблеми в рая? - пошегува се той, клякайки до момичетата. Лия се засмя тихо, след което прошепна:

- По-скоро в ада.

- И двамата сте решили да ми лазите по нервите нали? Що не се вземете? - издразни се Грейс, облягайки се на дланта си. Лия и Джеймс моментално започнаха да се смеят без дори да осъзнават колко всъщност не беше смешна ситуацията. Грейс, за разлика от тях, чувстваше. Силно, истински... Болезнено истински за самата нея. 'Той не е за теб' отново отекнаха думите на Лия в главата й когато, слава богу, през вратата се зададе същата "откачена женица", която така ревностно търсеше номер 16 миналия ден.