Хаосът в един космос

Признай

Сутринта настъпи по-бързо от желаното за Грейс. Съседът им, господин Милър, отново беше решил да зареже бизнеса и вместо това да се отдаде на хобито в живота си - градинарството. Или по-известно като "да събудим квартала с песента на косачката".

Като по чудо, през нощта Грейси беше спала отлично. Нямаше странни сънища, нямаше хаотични мисли в главата си, което със сигурност се дължеше на коктейла от преумора и въодушевление през изминалата вечер. Е, и на няколкото чашки с водка и кола, но това бе просто допълнение към главния фактор. Интересно беше, че Грейс никога не е имала махмурлук, но главозамайващото преживяване вечерта даваше своя отзвук в момента. Снощи, момичето бе твърде уморено, за да мисли над това, което се случи, но сега, когато енергията й беше съсредоточена в новия ден, всичко подлежеше на дълъг анализ. Тя несъзнателно се изправи в леглото, прегърна възглавницата си и се загледа навън. Стаята на Грейс имаше уникалната гледка към далечните планини и красотата на природата, което действаше като отрезвител всеки път, щом й се наложеше да избистри съзнанието си от ежедневните проблеми.

"Какви са шансовете точно братовчед ми да се познава с Уил? Какъв ми е Уил на мен!? Коя съм аз за него и защо по дяволите мисля за него!?" задаваше си въпроси младото момиче, които по една случайност звучаха повече като упреци към самата себе си.

Размишлявайки над съвпаденията в живота си и търсейки отговор за всичко, изведнъж мелодията на телефона й я извади от транса. Тя бързо се пресегна към него, а на екрана беше изписано името на Лия. Това озадачи младото момиче, защото изобщо не беше присъщо за приятелката й. Лия смяташе, че именно липсата на сън беше отговорна за провала на толкова много хора и действал "мотивиращо" на останалите. Според Грейс - пълни глупости и оправдание, за да мързелуваш допълнително.

- Хей, станала ли си? - обади се гласът на Лия.

- Да, как разбра?

- Милър се чува оттук, а и днес с нашите ще ходим на поход и щях да те попитам дали ти се идва? Така и така си станала- оптимизмът в гласа на Лия беше способен да повдигне духа на разпадаща се империя. Фоновият шум, създаден от ентусиазма на баща и майка й, добавяха още по толкова приповдигнатост в ситуацията.

- Ясно. Не, не ми се излиза. Ще си полежа още малко и после ще се изкъпя - отвърна сънено Грейс, протягайки се в леглото. Лия изпуфтя недоволно срещу нея и измрънка:

- Защо ли не съм изненадана? Пак ще се закотвиш с тухлите на бюрото и ще ядеш бисквити с шоколад нали?

- Лия, вчера бях навън с братовчед ми, който по една случайност е близък с Уил. Стига ми толкова адреналин - отвърна ядосано Грейс, след което настъпи няколко-секундно мълчание. Момичето смръщи вежди, поглеждайки към дисплея, който все още отброяваше минутите, прекарани в разговор.

- Ало?

- Вчера си била навън с Уил!? Да бе! И как беше!? Защо не ми звънна!? Ама чакай, колко са близки? - избълва на един дъх Лия. Грейс извъртя очи, въздишайки и отвърна уморено:

- Не ми се говори за това. Факт е, че ме дразни и се радвам, че вече не живея с илюзията за това колко е удивителен. 

- Защо те дразни?

- Как защо!? Нетактичен е, самонадеян и си мисли, че ме познава по-добре от самата мен! Освен това се опита да ми каже, че не ставам за археолог и преводач!

- Защо просто не си признаеш, че си хлътнала по него? - попита я Лия равнодушно. Грейс подивя. Това преля чашата й на търпение. Какво й обясняваше до преди малко!?

- Защото не е вярно!

- Напротив, Грейс! Толкова ти пука за това какво ти е казал, че чак се ядосваш и дори го защитаваш за това, че е глупак! Просто си признай, че си влюбена. Какво страшно има?

Последва мълчание. Грейс беше безмълвна отново. Взе да й става навик. Но и този път нямаше да си позволи да падне по гръб, рискувайки прикритието на Желязната лейди:

- Не е вярно...