Хаосът в един космос

Разговори

Сърцето на Грейс прескачаше всеки път, щом направеше крачка. Било то метафорично или буквално, както в случая. Скърцащата панта на вратата също работеше против Грейси. Всъщност почти всичко в момента се опитваше да спъне момичето по пътя към целите й. Вратата просто беше една от тях. Пристъпвайки на прага, Грейс се огледа наоколо, затваряйки след себе си. Нямаше и следа от Уил. 'Да не съм сънувала и да съм започнала да ходя насън?' помисли си тя все още, търсейки въпросното момче, което изневиделица се появи зад нея. Това буквално накара Грейс да подскочи и едва не изкрещя от уплах.

- Тъпак! - изшептя русокосата, поставяйки дланта върху устните си. Сърцето й, което и без това беше ускорило ритъм достатъчно, в момента препускаше като лудо. Сякаш още малко и щеше да изскочи от гърдите й. Веселата усмивка на Уил въобще обаче не подсказваше за загриженост или съжаление. По-скоро издаваше това колко се забавляваше да поставя момичето в ситуации, в които бе безсилно.

- Стига де, какво толкова? Малко адреналин - отвърна той, шепнейки. Грейс вдигна очите си към неговите, но заради тъмнината, успя ясно да различи само основните черти от лицето му - устните и скулите. Изведнъж в главата на момичето се прокраднаха мисли, които хем я плашеха, хем я караха да лети от щастие... Чудеше се какво ли е усещането да докосне тази мека бяла кожа, да прокара пръстите си по тънките му, добре изваяни, устни, а после да... 'Стегни се!' смъмри се наум Грейс и след като осъзна безмълвната неловка пауза, побърза да отговори:

- Ще ми обясниш ли защо си тук? Какво е толкова спешното, че не може да си го кажем по телефона? Или утре! Забрави ли, че сме в едно училище?

След като изговори последните си няколко думи, Грейс присви очи и позволи на няколкото тъжни идеи, въртящи се в главата й, да породят една особена емоция у нея. Разочарование.

- Или... Просто не искаш приятелите ти да знаят, че говориш с мен? - измърмори тя, поглеждайки празно към Уил, който се изкикоти тихо и отвърна:

- Не ставай глупава, не ми пука. Не плащам данък обществено мнение. Просто не можах да заспя.

- И реши да ми изкараш акъла? Ами Клеър?

- Не, просто ми се говореше. По възможност с човек, който не ме гледа тъпо през половината от времето, в което си отварям устата - обясни с насмешка момчето, след което тръгна напред. Този коментар накара момичето да се изкикоти тихо, осъзнавайки колко беше далеч от личността на Клеър. Не след дълго, Грейс се окопити от мислите си, потърквайки ръцете си и попита, шепнейки:

- Къде отиваме?

- Ей там - посочи Уил. "Ей там" бе малък парк, в който по принцип хората извеждаха кучетата си, защото пространството беше достатъчно голямо и свободно. Грейси последва Уил, опитвайки се да игнорира осъждащите я гласове в главата си, които така настойчиво се опитваха да я вразумят. 'Какви ги вършиш!?' викаше единия, 'Побърка ли се? Връщай се!' спореше другия, 'Това не си ти!' категорично заяви третия.

Когато най-накрая стигнаха въпросното място, Уил застана под короната на едно току-що разлистило се дърво, облягайки се на ствола му. Светлосините му очи вече се открояваха по-ясно, благодарение на лунната светлина, която отразяваха, докато тези на Грейси не само бяха още по-потъмнели от раздразнение, но сякаш и поглъщаха всеки един светъл лъч в себе си.

- Ядоса ли се? Ако искаш ще те изпратя и ще... - заговори Уил, забелязвайки намръщената физиономия на момичето. Тя въздъхна и побърза да отговори:

- Не, вече дойдохме. Пък и все тая, нямам против да си поговорим.

След като чу думите й, сърцето на Уил отново заблъска с особен ритъм в гърдите му, а усмивката затанцува по устните му. Той се отмести леко, за да направи място на Грейс, която седна до него, опирайки се в дървото и попита притеснено:

- Е, за какво ще си говорим?

- Няма значение - отвърна Уил. 'Ето почна се!' помисли си момичето, завъртайки очи и извади кутията си с цигари, от които побърза да извади една и я запали. Уил последва примера й и попита:

- Студеното ли ти е?

- Не - отвърна Грейс, поглеждайки към момчето, което бе свалило тъмнооранжевото си яке, под което носеше лилава тениска. Тя веднага се втренчи в нещо върху ръката на момчето, което определено не приличаше на белег. Примижавайки леко, Грейс установи, че това бе татуировка, наред с още няколко по-малки около нея. Това успя да събуди любопитството й и слава богу щеше да зароди тема на разговор...