Часът бе малко след единадесет, а петимата приятели, в това число и половинките на Лия и Джеймс, бяха насядали на няколко стола, стил 'щъркел', в кварталното барче. Барманът, Кен, ги познаваше отлично. Тях и семейства им, разбира се. Преди родителите на тримата имаха традиция да се събират уикендите на по чашка. Един малък ритуал, който не само отпускаше напрежението, но и сближаваше хората до степен, в която грижите им ставаха незначителни. Сега, тази традиция като че ли се предаде в поколението, както се казва и продължаваше със същия ефект. Само че се практикуваше доста по-често.
- Ами Сали? Ако не беше тя, изобщо нямаше да успея да препиша! Тая по история ще ме съсипе, боже - измърмори Лия, надигайки чашата си с розе. Лиам, приятелят й, просто се засмя тихо и поклати глава, спомняйки си за тези трагикомични ситуации с учителите си. В университета изобщо не беше така. Още по-малко пък във факултета по Медицина, където за подобен коментар, щеше да изхвърчиш на секундата.
- Не се смей, беше си чист късмет. Гаджето ти е машина - подхвърли шеговито Грейс и с даде наздраве с приятелката си.
- Знам. Тя е умна, мила и... Трън в задника - допълни Лиам, което беше последвано от лекото ощипване на Лия. Момчето изохка тихо, карайки всички да се развеселят. За първи път от много време насам, Грейс се чувстваше спокойно. Безгрижната и непринудена усмивка сияеше върху лицето й, където преди няколко часа се беше загнездила една горчива физиономия от самосъжаление. Да го наречем, изражението 'Уил'.
- Всеки има нужда от един такъв 'трън' на неудобно място - обади се Миранда, приятелката на Джеймс. Лия веднага я стрелна с убийствен поглед, който беше последван от неловкото сръчкване под масата. Миранда смръщи вежди в отговор, а Джеймс въздъхна. Грейс, въпреки че беше отнесена за пореден път от мислите си, дочу този не-на-място коментар и се подсмихна мълчаливо, след което промърмори, сякаш отбранително:
- Аз си имам достатъчно други тръни, доста по-дълбоко забити на много по-неудобни места, благодаря.
След коментара си, Грейс вдигна цялата чаша и доизпи останалото количество от водката. Ужасно силно, ужасно парещо, но някак успокояващия ефект от преглъщането на течността, я накара да се почувства по-добре. "Метафоричното приемане на гадните проблеми, а? Браво Даниелс!" поздрави се мислено момичето, усмихвайки се още по-широко на поредното глупаво включване от страна на Джеймс.
YOU ARE READING
Хаосът в един космос
浪漫Той беше просто едни сини очи и мръсно руса коса. Замечтан поглед, който му придаваше вид на човек, който дори не съществува в една реалност с теб. Понякога мълчалив, понякога усмихнат, понякога забил в телефона си, често с цигара в ръка и самотата...
