Помните ли аксиомата за двете паралелни линии, които не са в състояние да се пресекат? Да, тя е вярна. Математически, физически, подчинена на нашия материален свят, безсъмнено вярна. Но нека я интерпретираме от гледна точка на литературата, на изкуството да излагаш душата си на показ чрез думите.
(Няма да ви карам да правите анализи или интерпретативни съчинения по темата, бъдете спокойни.)
Паралелността е нещо прекрасно, защото е индивидуално. Нещо, което следва своя собствен ритъм, необезпокоявано от обстоятелствата. Но живота ни не е една права линия, на практика това е символа на смъртта в медицината. Житейският ни път търпи завои, заобиколки и намаляване/ускоряване на скоростта.
А ето ви и още едно доказателство за думите ми. Откъс на един от любимите ми творци, Стефан Цанев, от чието стихотворение почерпих вдъхновение за това мое "умиротворение":
"Релси не бъдете нерешителни
в своята паралелност.
Срещнете се, релси -
влюбени релси
макар да предизвикате
катастрофа."
- Стефан Цанев, "Влакове",
из "Сезонът на илюзиите"
YOU ARE READING
Хаосът в един космос
RomanceТой беше просто едни сини очи и мръсно руса коса. Замечтан поглед, който му придаваше вид на човек, който дори не съществува в една реалност с теб. Понякога мълчалив, понякога усмихнат, понякога забил в телефона си, често с цигара в ръка и самотата...
