Хаосът в един космос

Сблъсък: част 2

- Какво? - попита лаконично Грейс, не обръщайки внимание на намигванията на отминаващите я Джеймс и Лия. "Нещастници!" изруга на ум момичето.

- Нищо, просто исках да говоря с теб. От вечерта в бара не сме си казали две приказки - засмя се Уил, нагласяйки раницата си на рамото.

- Не получи ли съобщението ми? - попита объркано Грейс и продължи. - Сигурна съм, че след това се изписа, че е доставено.

- Получих го - отвърна усмихнато Уил. Недоумението нахлу в главата на момичето. Тя го погледна объркано и отново попита:

- Значи не си го прочел?

- Прочетох го.

- Тогава не си го разбрал!? - започна да се дразни Грейс. Такъв ефект имаше Уил върху нея.

- Точно така. Затова съм тук, за да ми изясниш смисъла му - засмя се той. Сякаш нейното раздразнение и объркване му доставяше наслада в най-чистата си форма.

- Смисълът му е един. Точно този, който си прочел - обясни спокойно момичето. Уил се засмя самодоволно, облегна се на стената и разбира се, веднага пусна чара си в действие:

- Не разбирам защо се впрягаш толкова, ако действително не ти пука. Поне с такова впечатление останах. Аз съм просто един остроумен тъпанар, който очевидно, не знае как да "разчита" хората. Сбърках с теб. Защо не ме поправиш, ами веднага отказваш да говорим?

- Защото... Не го смятам за нужно! - оправда се Грейс. За миг забрави, че бяха в училище, пълно с любопитни погледи и недоброжелатели. Уил, за разлика от нея, имаше репутацията на лошото момче, с освободено мислене и много приятели, за разлика от Грейс. Така че, сигурно това бе една доста странна гледка за тези, които ги познаваха. Двама толкова различни да говорят. Сякаш ставаха свидетели на първия контакт с извънземни.

- И защо? Сериозно, засегнах ли те онази вечер? - продължаваше Уил. Той скръсти ръце пред гърдите си, усмихвайки се самодоволно. Грейс се изчерви. Дали от ярост, дали от действията му, това момче я докарваше до лудост!

- Не! За бога, защо водим този разговор? Не може ли просто да се престорим, че не сме се познавали!?

- Не, защото няма смисъл, Грейс! Какво толкова? А и аз искам да сме приятели. Струваш ми се интересна и не виждам нищо лошо в това да си говорим. Поне това! - засмя се Уил. Грейс поклати глава, недоумявайки в каква глупава ситуация беше попаднала и започна да се смее. Тя прибра няколкото руси кичура зад ухото си, които й пречеха да говори и отвърна:

- Явно имаме различна представа за "интересно".

- Това "окей съгласна съм" ли означава? - ентусиазира се Уил, чувайки приятелите му зад себе си. Той се обърна, за да им направи жест с глава, че идва след малко и отново впи сините си очи в тези на Грейс. Усмивката, която не спираше да танцува по устните му, се оказа нещото, към което момичето нямаше имунитет. Следователно, Грейс просто се примири и отвърна спокойно:

- Хубаво. Все тая...

- Супер! Ето виж, не беше сложно. Ще се чуем по-късно, става ли?

- Не прекалявай - напомни му Грейс, виждайки как се отдалечава момчето, за да се събере с приятелите си. Той й отговори само с едно намигване и весел кикот. "Как по дяволите стигнах дотук!?" помисли си тя, въздишайки дълбоко. Имаше усещането, че беше избягала маратон и сякаш бавно се връщаше към онази рационална личност, преди появата на рушителя на всичко логично у нея - Уил.