Хаосът в един космос

Зеленият цвят на истината

Мястото, в което се намираха Уил, Клеър и приятелите им беше нещо като "ъндърграунд" клуб. Едно от онези места, за които повечето родители казват: "Само крака да ти стъпи, ще ти ги счупя и двата!". За всички оставаше загадка, защо по дяволите някой ще предпочете тази атмосфера? Какво толкова привлекателно намираха хората в острия мирис на тревата и на евтиния алкохол? А да не говорим за потта, която в подобно тясно пространство се натрапваше отвратително в обонянието!

"Не разбираш! Тука сме си наши, това е нашият свят. Тук всички се разбираме, защото споделяме еднакви мъки!"

- Абе, я стига! Идваш тук с ясната презумпция, че ще се напиеш и като капак на всичко, ще се надрусаш до степен, в която няма да знаеш на коя планета се намираш - точно така би отвърнала отговорната Грейс, но не и Уил. Той просто щеше да се усмихне, да кимне и да си довърши бирата, както правеше и в момента. Момчето надигна пластмасовата чаша и моментално преглътна горчивата течност в нея. Преди това, разбира се, като един уважаващ себе си ексцентрик и човек на изкуството, бе взел и една мъничка розова таблетка. Нещо като 'десерт' или 'подарък' от заведението за избрани, неслучайни (каква изненада, а?) хора.

- Беше, прав. Усещам, че ще се размажа тотално! - извика до него Майк, клатейки се я в ритъма на музиката, я в своя собствен. Уил се усмихна одобрително, неспособен да изговори дори името си, заради силния екстаз, на който бяха подложени всичките му сетива. Звуците бяха все по-ясни и отчетливи, мелодията по-детайлна, цветовете и прожекторите светеха с двойна сила, а сладникавия вкус в устата му напомняше за летните нощни жеги.

- Искате ли още? - подвикна им бармана, при което Майк, разбира се, се съгласи и дори подаде на човека до себе си. Само Уил се наслаждаваше истински на усещането от опиата. Не, не на онзи душевния, който Клеър му доставяше с присъствието си, а на физическата му форма.

- Ти беше толкова прав - засмя се момичето, увивайки ръцете си около врата му, за да не политне назад. Русият се отърси от транса си моментално, обгръщайки тънката й талия и се усмихна непринудено, понасяйки се с нея. Клеър беше напълно интоксикирана, едва ли изобщо успяваше да различи Уил от когото и да е друг, но все пак бавно започна да доближава алено-червените си устни към неговите. Момчето веднага се втренчи в тях. Сърцето му заблъска силно. Музиката се приглуши в ушите му, а образите започнаха да се размазват. Точно преди момента, в който Клеър щеше да направи това, за което си мислеше цяла вечер, пред погледа на Уил се появиха други зелени очи. По-дълбоки, по-невинни и със сигурност по-познати. Тези, които бяха способни да проникнат в дълбините на същността му по-лесно от самия него.

И не го направи. Уил отстъпи крачка назад, все още зяпайки стъписано момичето пред него и промърмори, сякаш въпроса бе отправен към него, но търсеше отговора в друг. В друга:

- Коя си ти?

A.N: Относно тази част и темата, отбелязвам, че съм ТВЪРДО ПРОТИВ употребата на каквито и да е наркотични вещества, независимо от степента им на интоксикация и не насърчавам изпробването им! (В подкрепа на Грейс, разбира се.) Всичко тук е написано според моите лични възприятия за образа на Уил, опитвайки се да го представя като една сложна, неразбрана от самия него, личност.
:)