Той. Боже той! Той беше толкова диаметрално-противоположен на нея, че думите не стигаха, за да се опише. Грейс копнееше за хаоса, който се бе вселил в него, защото самата тя никога не се бе срещала с такава стихия. Тя беше реда, жизнено необходим в неговия живот, но все още не го осъзнаваше. И двамата искаха нещо, което имаше другия и това ги правеше така перфектно различни.
Уил, осемнадесет годишен млад творец... Който пуши. Какво друго да опишем на човек, който неглижираше всичко важно в живота си. Образованието за него беше една изкривена представа за нуждите на битието - трябваше да знае как да си намери работа, как да оцелее в общество от постоянно критикуване за това как се проваляш, ако не следваш стереотипи, и разбира се... Нещо, което търсехме всички... Едни по-усърдно, други по-плавно... Щастието. Искаше да разбере същността на това понятие. Всъщност Уил искаше да разбере есенцията на всичко, затова се вглъбяваше толкова. Дори приятелите му, които контрастно на желанията му, бяха доста по-малко, се удивляваха от тази негова същност.
Уил беше страстен, във всеки смисъл на думата, беше меланхоличен, мечтател и идеалист, който никога не тръгваше срещу себе си, но често срещаше всички на пътя си...
YOU ARE READING
Хаосът в един космос
RomanceТой беше просто едни сини очи и мръсно руса коса. Замечтан поглед, който му придаваше вид на човек, който дори не съществува в една реалност с теб. Понякога мълчалив, понякога усмихнат, понякога забил в телефона си, често с цигара в ръка и самотата...
