Хаосът в един космос

Безсъници в нейна чест

- Ей, Уил! - извика Хари иззад момчето. Той веднага разпозна гласа му и се обърна, усмихвайки се ведро. А кой беше Хари? Тъмнокос, двадесет и пет годишен младеж, студент по Астрофизика в Швейцария, но тъй като семестъра му беше приключил преди седмица, реши да се върне в Лайт Таун (измислен град в близост до Ирландия). Двамата се запознаха преди три години, когато бащата на Уил го напусна. Това бе един от най-трудните периоди в живота на момчето, в които травмата от липсата му изигра лоша шега с психическото му състояние. Тогава беше момента, в който Уил имаше нужда някой да го изтегли от дъното, на което се намираше. За щастие, този "някой" беше Харолд Грейви.

- Хей, какво правиш тук? Мислех, че си на лекции? - прегърна го Уил и се усмихна топло. Толкова топло, че за секунди забрави колко беше горещо кафето в ръката му, която туптеше от напитката.

- Стига толкова. Поне до Юни - засмя се момчето, помагайки му с пластмасовата чаша. Хари я погледна подозрително, повдигна една вежда и отмести сините си очи към Уил, който изтръскваше парещата течност от дланта си:

- От кога по дяволите пиеш кафе?

- От както не мога да спя - отвърна момчето. Хари се засмя. Наистина по-голяма нелепица не бе чувал. Е, всъщност беше, но едва ли оспорването на Струнната теория влизаше в графа "абсурди". По-скоро теории и идеи, които трябваше да бъдат осмислени докрай.

- И защо смяташ, че кафето е идеалното приспивателно? Уил, вярно е, че съм астрофизик и понятие нямам от биохимия, но кафето не е ли с обратен ефект на съня? - попита остроумно студентът. Това може би бе единственото, което Уил не понасяше в този човек. Беше начетен, да. Изключителен ерудит и ходеща енциклопедия за всичко засягащо физика и математика, но тази негова надменна на моменти, страна... Тя беше разковничето, готово да извади дори най-спокойните характери от равновесие. Такъв му беше случая на русия.

- Да, но когато имаш часове, които започват в един, а си заспал в осем сутринта, е някак трудно да остана буден до шест вечерта - отвърна момчето, взимайки обратно чашата си. Истината бе, че Уил мразеше кафе, но в случаи като този - това бе единственото му спасение. Той отпи с погнуса.

- О, защо? Гадже, а? - пошегува се Хари, изваждайки цигара и подаде една на русия, който прие без да протестира.

- Не! Просто... И да, и не - отвърна примирено момчето, което озадачи Хари. Преди да попита, Уил просто продължи:

- Има едно момиче, с което се виждам, правим секс нищо повече. Тя обаче си мисли, че между нас има нещо, което ме побърква, защото хиляда пъти й обясних, че не съм за връзка. Просто не съм такъв! А от друга страна, не мога да заспя, заради поредния скандал с нея или защото сънувам глупости.

- Какво имаш предвид под "глупости"? - попита Хари, дръпвайки си от цигарата. Уил го погледна укоряващо и попита:

- От цялата история само това ли извлече?!

- Понякога сънищата са решението на проблемите, малък! Подсъзнанието ти работи на пълни обороти тогава, мозъка активира специални региони, произвежда хормони... Такива неща. Какво сънува?

- Аз... Че съм изгубен. И постоянно срещам някакво момиче, което дори не познавам! Сякаш трябва да я питам нещо, но когато я видя си забравям въпроса и....

- Ясно! - засмя се Хари, потупвайки го по гърба. Уил го погледна учудено, издишвайки дима от горчивата цигара, а приятелят му отвърна:

- На твое място бих обърнал внимание повече на момичето от съня. Дори да не я познаваш, опитай се да си спомниш къде си я виждал. Знам, че звучи идиотски, но не може да сънуваш лице, което не си видял.

В този миг телефона на момчето иззвъня, а на екрана се изписа 'леля'.

- Хей, трябва да тръгвам, но ще ти звънна тази вечер. Ще поговорим, а тези дни ще се видим става ли? - усмихна се Хари, прегръщайки момчето. Уил кимна равнодушно, отпивайки поредната горчива глътка, която бе с цел да притъпи още по-горчивия вкус на цигарата и този на вътрешното му любопитство. Той се опря на стената, въздъхна уморено, а през слушалките му започна песен, която описваше състоянието му из основи. Толкова чувствена, наситена с парадоксални твърдения и в същото време - трудно осъзнати истини. 'Живота ти е пълна лудост, пич' помисли си Уил, отпивайки нова глътка от вече не чак толкова горчивото кафе.