Хаосът в един космос

Свързаност

- Държиш се странно напоследък, миличък. Изглеждаш ми напрегнат - прошепна Клеър, целувайки голото рамо на Уил. Той се обърна към нея, намръщи се и отвърна тихо:

- Напрежението ми идва в повече. Не мога да спя, нямам мотивация за нищо.

- Мога да ти помогна с това - увери го чернокосото момиче, оставяйки нежни целувки по врата му, докато ръката й се спускаше по тялото на момчето. Отново онази заразна порочност. Отново изпепеляващо желание за плътско сливане, за екстаза от човешкото докосване, който караше кръвта да ври във вените. Връхната точка на наслаждението. Клеър беше усвоила това изкуство докрай. Нейната магия имаше способността да прокълне всеки, опитал от този женски опият.

- Клеър, не ми е до това. Наистина, уморен съм - отвърна Уил, отдръпвайки се от момичето. Клеър впи елмазено зелените си очи в неговите и примижа. Лицето й придоби объркан вид, а погледът й... Можеше да те убие. Точно като змия, увиваща се около жертвата си и току да излее отровата си във врата й, нещо я спира.

- Звучиш като мен в цикъл. Какво ти става, Уил? - попита видимо раздразнено момичето. Уил стана от леглото побеснял, погледна я и отвърна:

- На мен ли какво ми става? Ти май имаш проблем с нимфоманията.

- Не, Уил, имам си нужди!

- Които аз трябва да задоволявам послушно, само защото съм момче и имам ерекция?! Защо поне веднъж ти не се опиташ да ме разбереш? Не винаги искам да правим секс, понякога им е достатъчно да помълчим - тонът на Уил се повиши с няколко децибела, а вените на врата му изпъкваха. Клеър придърпа одеялото към себе си, поглеждайки русокосият отвратено и заяви:

- Да, но на мен не ми е. И добре хубаво! Хайде, нека си мълчим. Цяла вечер няма да си кажем и думичка!

- Не си прави труда, имам планове - заяви момчето, обличайки сивкаво-бежовия си суичър. Той разроши къдравата си коса и обу черните си кецове, тръгвайки към вратата на стаята.

- Планове ли?! - извика след него Клеър.

- Свиквай, че светът не се върти около теб и нуждите ти, Адамс. И между другото, спри да ми викаш "миличък". Не сме заедно, ако си забравила. Единственото, което свързва мен и теб, е леглото - изсъска момчето, преди да хлопне вратата след себе си, оставяйки Клеър с накърненото й самочувствие и аромата от острия му мъжки парфюм, който напомняше кехлибар.

През това време, Уил вече беше излязъл. Априлската вечер беше спокойна, тиха и най-вече - освежаваща. Момчето имаше нужда от бистри мисли в главата си, от малко хармония, която щеше да открие в цигарите. Е, и компанията на Хари и няколко чашки, но най-вече проклетите никотинови изкушения. Обаче не осъзнаваше онзи, неосезаем за човешките сетива, факт, че го деляха броени минути до това, съдбата му да поеме в съвсем различна посока.

Далеч от Клеър, далеч от хаоса, далеч от себе си...