Хаосът в един космос

Нарушеният алгоритъм

- Е, как е в Швейцария? Свикна ли с езика? - попита ентусиазирано Лияна, отпивайки от чашата червено вино. Тя намести очилата си по-удобно на кръглото й бледо лице и се усмихна толкова широко, толкова истински... Сякаш Хари бе нейната гордост. Тя винаги е усещала момчето много по-близко от самата Грейс. Грейси приличаше на покойната си баба - Мери. Същото спокойствие, лъхащата меланхолия от вечно блуждаещите им очи и тяхната открояваща ги сантименталност. Благият характер на Мери резонираше перфектно с добродушността на Грейс. Хари не беше такъв. Той обичаше риска. Динамиката в живота му го докарваше до екстаз - бързината, с която съществуването му се топеше го караше да иска още и още. Затова имаше мотор. Но никой не можеше да си обясни защо се насочи изведнъж към специалност, която изисква невероятна прецизност, търпение и... Сякаш следваше един алгоритъм, който се повтаряше постоянно - идея, проба, грешка, повтори. Та това бяха числа, дълги формули, дни и нощи прекарани в изчисления и умиротворения за това как "Да" във физичния свят е "Не" в метафизичния. Хармоничната душа на един бунтар. Или както той обичаше да се шегува - "свободния електрон, движещ се в полето на невъзможното".

- Свикнах. По-точно, опитвам се. Дори след четири години в Женева, още имам проблеми с изказа на немски, а за френския да не говорим. По-ужасен език не съм срещал - отвърна развеселено момчето, отхапвайки от пилешката пържола, залята обилно със сос от сирена и сметана. Любимото на Грейс и Хари. Едно от малкото неща, които ги свързваха, освен тази "магическа" притегателна сила да са винаги заедно.

- Трябва да чуеш как звучи латинския. Когато мина през стаята на любимата ти братовчедка се кръстя, за всеки случай - пошегува се Тимъти. Грейс го погледна отегчено, защото този лаф го слушаше всеки ден по няколко пъти, когато станеше дума за специалността й.

- Изключително забавен сте както винаги, господин Дейвис - иронично се произнесе дъщеря му, отпивайки от розето. Мъжът се засмя, а с него и майка й, което накара Хари инстинктивно да се застъпи за момичето:

- Според мен си достатъчно прокълнат, чичо Тим, няма нужда Грейс да добавя нещо.

- О, най-накрая! Беше време някой да ти го каже, Тим. Тази твоя мания с пробутването на евтини квартири е ужасна - съгласи се Лияна. На свой ред Грейс се изкикоти тихо, побутвайки Хари по рамото, а той и намигна весело, докато господин Дейвис се смееше.

- В своя защита ще кажа, че се чувствам идеално.

- Колкото и да го криеш, отвътре се рушиш, татко! Както и да е, как върви следването? - полюбопитства Грейс и се опря на дланта си, поглеждайки към Хари. Момчето се облегна на стола и въздъхна усмихнат. Боже, усмивката сякаш беше залепена за лицето му.

- Понякога ми идва да приложа закона за свободно падане от седмия етаж, но ме крепи идеята, че ми остана още една година и после заминавам за Церн - обясни той.

- Прекрасно звучи. Браво, Хари сигурна съм, че...

- Извинете! - заяви момчето, изваждайки звънящия телефон от джоба си. На дисплея бяха изписани три букви, едно име, което щеше да промени развоя на тази иначе спокойна, семейна вечеря.

- Хей, не мога да говоря, на вечеря съм... Така? И? Ей, супер. Днес ли? Тази вечер? Добре ще ти пиша допълнително - заговори отсечено Хари, след което приключи разговора. Той се обърна отново към масата, усмихвайки се и заяви:

- Съжалявам, един приятел е доста под напрежение в момента и иска да се видим тази вечер по-късно. Възразявате ли?

- Не, разбира се! Забавлявай се, затова си дошъл! - отвърна усмихнато госпожа Дейвис.

- Хей, ела и ти - предложи Хари, поглеждайки към Грейс.

- Аз ли? Защо? Какво ще правя с твои приятели? - засмя се момичето, отпивайки от виното.

- Не ставай глупава, на твоята възраст е. Ще ти е забавно, ще се разнообразиш, а и е петък! - засмя се Хари. Грейс, повъртя малко чашата с вино, премисляйки вариантите, които имаше. Да излезе и да се забавлява, за да се отпусне или да се взира в екрана на телефона си, преглеждайки социалните мрежи през две минути.

- Добре, става - съгласи се накрая момичето.

- Супер! Много ще си допаднете. На твоите години е, малко е особен, но страшно печен, обещавам!

- И как се казва този Супермен? - засмя се бащата на Грейс. Хари се усмихна срещу него, отпивайки от виното и отвърна спокойно:

- Уил.