Хаосът в един космос

Нещо

Третият час по биология тъкмо беше приключил за 12В клас, което автоматично означаваше, че беше време за голямо междучасие. Навалицата в училището ставаше непоносима в този момент. Хора, блъскащи се по коридорите, бързащи за поредната доза никотин или глад, или нуждата от просто едно мозъчно проветряване. В случая на Грейс, Лия и Амбър беше и трите. Почти едночасовото мърморене за колоидните комплекси, имаше способността да те преспи така, както никоя детска приказка.

- Искам вече да е лято, да знам, че ми остава седмица до края и да спя в нас - оплакваше са Амбър.

- А аз искам Лиам най-накрая да ми каже къде по дяволите го пращат на стаж - измърмори Лия, потърквайки се за челото.

- И после защо не съм искала приятел. Само проблеми - пошегува се Грейс. Лия, разбира се, й хвърли отегчения поглед, в стил "млъкни" и продължи да пише яростно по тъчскрийна на телефона си.

- А всъщност защо не искаш? Балът наближава, няма ли да си хванеш кавалер? Например Даниел? Той ти беше хвърлил око още от миналата година, когато ти хареса снимката от лято 2016 - подхвърли Амбър, хващайки русото момиче под ръка. В момента, изобщо не й беше до момчета, до връзки и още по-малко пък до Даниел Чеймбърс, който пет пари не даваше за това да я опознае. Факт е, че Грейс беше привлекателно момиче - зелени срамежливи очи, бледа кожа, тъмно-руса коса, която вечно бе разпусната навсякъде по раменете й и крехко телосложение. Природата я беше създала съвършена по нейн модел, но не и по вкуса на човешките изисквания, които ставаха все по-абсурдни и... Въображаеми.

- Не че искам да съм груба, но по-скоро бих отишла с дядо си. А той е много тежък случай - отвърна саркастично Грейс и се опря на училищната стена, изчаквайки Лия, която веднага се запъти към малкото кафене близо до гимназията им. Вероятно щеше да си вземе както обикновено - късо, чисто кафе. Въпреки че покрай цялото напрежение с Лиам, допълнително количество кофеин и адреналин, май щяха да дойдат в повече.

- Хей, защо говорим за моите любовни провали? Ти сама ли ще си? - побърза да смени темата Грейс. Амбър повдигна рамене и въздъхна, след което оправи кестенявата си коса, слагайки я зад ухото и отвърна:

- Така излиза. Освен, ако не се случи чудо и някой не се влюби в мен за по-малко от 2 месеца.

- Стягай се, възможно е - окуражи я Грейс, усмихвайки се ведро.

- Хей, видях твоето сладурче в кафето. Взе си същото като мен, само че с поне пет пакетчета захар. Да си беше взел горещ шоколад, само се мъчи - констатира Лия. Бузите на Грейс веднага се обагриха в алено-червен нюанс, който си личеше от километри. Не, не от факта, че се срамуваше или защото бе срамежлива. По-скоро заради огромната уста на Лия, която не се затваряше по никакъв повод, освен когато ядеше.

- "Твоето сладурче"? И после върви, че обяснявай как си нямала любовен живот - пошегува се Амбър. Грейс извъртя очи, поглеждайки кръвнишки към Лия и отговори спокойно, поне до колкото беше възможно:

- Когато си падаш по някого, той автоматично се превръща в твой така ли?

- О, я стига, ако се запознаете, почти сигурно е, че нещо ще се случи - обори я Лия.

- Но кой е той? - намеси се Амбър.

- Да. "Нещо"!

- Е, хубаво де, не съм врачка! Откъде да знам какво ще е! Знам само, че ще стане нещо, но какво... Само ти ще кажеш.