Хаосът в един космос

Неслучайната изненада

Грейс вървеше към къщата си. Беше почти седем вечерта, идеалното време за поредната семейна вечеря, която щеше да бъде прекарана в монотонното тракане на приборите, разливащите се напитки в чашите и тишината, която царуваше. А и какво повече да се очаква от майка й - Лияна Дейвис, кардиолог, който разбираше само от аневризми и десекации, и баща й - Тимъти Дейвис, брокер. Къщи. Апартаменти. Пари. Хора, които отчаяно търсеха новия си дом, който да превърнат в храм на битието си и човек, готов на всичко, за да им го осигури. Колко утопично! Не. Истината беше, че бащата на Грейс обожаваше да се пазари. Тимъти можеше да продаде дори употребявана салфетка, нюхът му за маркетинг и търговия беше уникален.

Краткият анекдот трябва да бъде прекъснат тук, защото Грейси вече беше пред дома си. Още преди да беше влязла усещаше аромата на пилешко и... Може би розмарин? Да определено беше розмарин, майка й обожаваше да готви с помощта на тази подправка. Грейси превъртя ключа и натисна бравата, влизайки спокойно в уютната си къща. Топлина, вълшебния мирис на току-що сготвена храна и тихите напеви на Карлос Сантана бяха все детайли, с които Грейси вече беше свикнала, но... Този необичаен кикот, който се разнасяше от кухнята, събуди любопитството на момичето. Тя побърза да събуе обувките си, остави чантата на ниското шкафче близо до входната врата и закрачи към веселото помещение.

- Боже, толкова си глупав! От малък си все същия - чуваше се гласа на майка й. Грейс смръщи вежди, надниквайки в кухнята, а там сядаха те. Лияна, Тимъти и... Харолд Грейви. Братовчедът на Грейс по майчина линия, най-накрая се беше върнал от Швейцария след година и половина отсъствие. Това буквално удари момичето като гръм от... Ами сиво небе, което се избистряше все повече и повече, позволявайки на лъчите от страхотната компания на братовчед й, да повдигнат настроението.

- Хари! Не мога да повярвам! - извика тя, прегръщайки го силно. Момчето се засмя весело, вдигайки я във въздуха и започна да я гъделичка. Нещо, което обожаваше да прави още от когато бяха малки. Хари и Грейс бяха като брат и сестра- израснали заедно, вечно хокани за различните бели, които главите им раждаха и разбира се, безусловната обич, свързваща ги.

- Здравей, фъстък! - поздрави я момчето.

- Защо не ми казахте, че ще идва? - упрекна родителите си Грейс, опитвайки се да звучи ядосано, но еуфорията от случилото се не й позволяваше. Баща й се засмя, потупвайки я по рамото и отвърна усмихнато:

- Защото искахме да е изненада. Знаем колко ти липсва Хари, а и сега когато в главата ти са само факти и езици, заради проклетата специалност мислехме, че това ще те разведри.

- Мъртви езици и култура не е 'проклета специалност', а нещо, което разширява мирогледа ти, татко!

- О, да, на нещо, което е вече измислено и отдавна забравено - обори я той.

- Не е вярно! Културата на древността е уникална!

- Хей, преди да се избиете, хайде първо да хапнем - намеси се в спора майката на Грейс, която слагаше и последната чиния на масата. Тимъти и Харолд се засмяха, а момичето просто извъртя очи, усмихвайки се и седна при семейството си. Явно тази вечеря, щеше да бъде по-различна от останалите... Много по-различна.