"Две успоредно прави линии, никога не са в състояние да се пресекат."
- Евклид
Колкото и да не понасяше математиката Грейс, никога една подобна аксиома не й звучала по-екзистенциално вярна. Толкова много истина имаше в това, привидно геометрично правило, че цялата история около двамата с Уил си идваше все по-не на мястото. ''От гледна точка на какво?' ще попитате.
- От гледна точка на абсолютно всичко, случващо се с тях - отговарям категорично. Дори разочаровано, с лека въздишка. Но нека се върнем на Уил...
Вечерта бе далеч от края си. Та тя те първа започваше! Сякаш целият град отваряше сетивата си за идващата нощ, изпълнена с музика, с веселия шум на смеха, с екстаза от желанието за безпаметност. Колко иронично, а? Тези хора, събрани на едно място, пиещи до припадък, в повечето случаи, правят всичко това, за да забравят хубавата атмосфера, приятните разговори и веселието? Отново се губеше логиката, но нека сме честни, логиката не е константа. Тоест подлежи на хиляди интерпретации и разбирания, вдъхновени от гледната точка на въпросния анализатор.
YOU ARE READING
Хаосът в един космос
RomanceТой беше просто едни сини очи и мръсно руса коса. Замечтан поглед, който му придаваше вид на човек, който дори не съществува в една реалност с теб. Понякога мълчалив, понякога усмихнат, понякога забил в телефона си, често с цигара в ръка и самотата...
