Кристална надежда

You...me...what the hell?!

Роксана се събуди бавно. Имаше чуството, че товарен влак я е прегазил, дал е заден и пак е минал върху нея. Дори лилавите танцуващи слонове си бяха взели почивка! Размърда се бавно оглеждайки през резци стаята. Беше семпла, точно като другата в която беше преди. Завъртя бавно глава и пред нея изникнаха две кафяви притеснени очи, набола брата и разрошена коса. Роксана се опита да изпищи когато собственика на топлите очи стрелна ръка и и запуши устата. Момичето се опита да захапе дланта му. Безрезултатно.
-Недей де!-разсърди се той игриво.
-Мърггфф.-изръмжа Ро гледайки го буреносно. Замахна със лявата си ръка опитвайки се да го хване за гърлото. Мъжа с лекота изби песника и. Тя се опита да го подритне, Арос пуста устата и прекрачи краката и в опит да спре малкия и бунт. Роксана вдигна коляно и той залитна към лицето и. В последната секунда успя да се подпре. Лицето му беше на сантиметри от нейното.
-Мразя конфузни ситуации.-обяви Ро гледайки го право в очите.
-А аз ги обичам, стига под мен да има красиво момиче.-той погледна меките и устни, безмълвно искайки разрешение. Тя го изгледа все едно е малоумен.
-Седиш върху натъртения ми ханш.-безцеремонно обяви тя разтърсвайки се лекичко.
-А ти притискаш мойте нежни части.-подсмихна се той и с лекота се отдръпна от нея.
-Надявам се да имаш предвид нещо над ханша или под колената.-измърмори тя.
Той я погледна и в очите му се мерна момчешки дяволити пламъчета.
-Именно.
Роксана с мъка се надигна и седна на леглото. Огледа превързаното си тяло и на лицето и се появи каменна маска.
-Кой ме превърза?-попита тя ледено. Арос замръзна и се обърна към нея много бавно.
-Серина.-изстреля бързо. Момичето го погледна с недоверие, но той забеляза как се отпусна. Мечока наум си отбеляза да помоли някоя от жените да се нарече Серина и да признае, че я е превързала.
-До кога ще ме държите тук?-попита тя.
-А? Кой? Какво?
-Мен. Тук.
-Кое?
-Ще ме държите тук?!
-Аа...ако искаш да знаеш, ние те спасихме от измръзване до смърт и те доведохме тук за да ти помогнем. После ти атакува Икар и майка му те възприе като заплаха, но първоначалните ни намерения не са се променили много. Или поне не на всички.
-А на кого са се.
-Незнам!-отрече той макар Ро да подозираше, че не само знаеше много добре, но знаеше и какво.
Навън се чуваше глъчка. Тичашти деца, викащи майки и най сладката миризма на печено месо. Роксана усети как устата и се пълни със слюнки.
-Ти...как се казваш?-попита невинно момичето хапейки устна.
-А? Аз, Арос. Ти?
-Роксана. Ами...може ли..и аз да вечерям с вас..и да се извиня на онова момче? Ако може..-той видя ясно как червенина се плъзна по бузите и и вътрешно се усмихна.
-Ще го доведа. Името му е Икар. Изчакай секунда.-след тези думи превръщенеца излезе оставяйки я сама. Ро се изправи с мъка от леглото и се добра до потника си. С радост останови, че панталоните и не са мръднали. Някак си не вярваше на разказа за "Серина". От пред инпровизираната врата се чуха гласове.
-Той не съществува Дагон! Спрете с Аракар да създавате проблеми! Не е вярно, пък дори и да я търси няма да я даваме!-познатия глас на Арос осъскваше някой.
-Не мислиш трезво!-викна някой друг.
-Мисля по трезво от вас.-последната дума беше изплюта с презрение. После гласът на познатият и мечок се промени.
-Даг, Ар спрете. Доверете ми се.- кратко мълчание и силен вик.
-Икар! Ела за малко!!-чу се топуркане и вратата на шатрата се отвори откривайки пред погледа им трима млади стегнати мъже и едно момче, не по голямо от петнайсет. Роксана позна всичките. Арос, момчето чиято майка я бе подредила така, мечока със светлата коса който я бе спасил и младият брат на Арос. Тя им махна отвеяно, те стреснато повториха жеста. После се погледнаха изненадано и щяха да кажат нещо ако младият Икар не се бе обадил прекъсвайки момента.
-Хей...много, много извинявай!