Кристална надежда

Do you remember me?

Нещо се прекърши в Роксана.  Спомени минаваха на лента пред очите и и изчезваха обвити в мъгла. Петият и рожден ден, където за първи път яде тирамису, първият учебен ден, вторият, как падна и си сцепи главата, първия лагер и първите приятели, Далия, кога започна да рисува и кога откри любовта си за елфите....Елфите. Еней, спомни си как се срещнаха. Спомни си думите, жестовете му...и усмивката му. Спомни си как дойдоха тук, и сестра му, Ликия. Спомни си как я бе прегърнал. Топлина обви тялото и. Ро се вкопчи в тази топлина, неговата топлина, но усети как и този последен спомен се изнизва.

Нищо. Чернота. Безбрежност. Роксана помнеше последното което бе видяла, което бе почуствала. Помнеше Ликия, помнеше и Фаира. И последните чувства. Страх, гняв и ужас. Очите и се обляха в чернота. Сетивата и се изостриха. Всичко в нея имаше една цел. Убивай.

Фаира се дръпна като попарена. За втори път използваше това заклинание, но миналият път нещата не се бяха объркали чак толкова много. Нимфата усети промяната в момичето до себе си прекалено остро. Сигурен знак, че нещо... че всичко се бе объркало. И тогава го видя. Изпищя и се отдръпна. Очите на девойката до нея бяха станали чисто черни, приковани в Ликия която от своя страна стоеше като вкаменена. В очите и не се виждаше нищо. Усмивката бавно завехна. Кралицата посегна да вземе меча на гърба си, но Роксана бе по бърза. Изстреля се напред и впи ръце в муцуната на вълка на чийто гръб беше Кралицата. Той изскимтя. Ликия скочи и се приземи до вълка.
-Dissero.-прошепна в ухото му. Вълка се откъсна от ръцете на чернооката жена. Изви, карайки дори нимфата да потръпне и се хвърли към врата на Роксана. Момичето рейгира късно. Една секунда време и на врата на Ро се появи кървава линия. Тя като чели не забеляза. Челюста на вълка изщрака във въздуха. Момичето се метна на гърба му използвайки го като трамплин и се приземи пред Ликия. Кралицата веднага вдигна меча и го стовари върху врата на момичето. Ро протегна ръка за части от секундата. Движението се размаза. Тя хвана меча в последната секунда и той потъна в дланта и. Тъмна кръв потече от раната. Фаира с ужас разбра, че не беше червена. От раната на Ро течеше черна кръв.
Ликия изръмжа и дръпна меча си отваряйки раната още повече. Ро не и обърна внимание. Кралицата замахна пак, обаче момичето вече не беше пред нея. Ликия не устети кога Ро бе минала зад нея. Постави ледените си ръце на врата и. Кралицата  изпищя, опита се да се отскубне от ръцете на човешкото момиче, но с ужас останови, че момичето освен, че е много бързо е и страшно силно. Ликия се замята в ръцете на Роксана. Момичето затегна хватката си. Фаира стоеше безпомощна отстрани наблюдаваща зловещата гледка.
Човешкото момиче беше на път да убие елфидата с голи ръце. Нимфата се замисли.
-Ти вече не си човек нали?-попита тя тихо. Гласът и бе пресипнал от ужас.

Бяла сянка премина пред очите на Фаира и докато тя де опитваше да разбере какво става видя ужасно странна странна картина.
Еней бе приклещил мятащата се Роксана в желязна хватка, а кралицата на елфите се бе хванала за врата и дишаше учестено. Очите и бяха пълни със страх.
-Какво направи?!-гласът на Еней беше ужасяващ. Погледа му пронизващ нимфата беше смъртоносен.