Кристална надежда

See me.

На следващият ден Мейза излезе рано под ръка с нимфата наречена Лилия.
Като Роксана се събуди, от кухнята се носеше дандания. Момичето навлече роклята забързано и слезе по стълбите. Остана изумена когато видя Еней опитващ се да направи закуска. За първи път виждаше елф да готви...или поне да се опитва.
-Добро утро.-каза тя гледайки любопитно бъркоча.
-Добро.-каза той без да се обръща докато се опитваше да го обърне.-Да знаеш..как се прави?-попита той след момент като бъркоча падна с зловещо пльок. Тя се разсмя звънко и отиде при него зад плота. Двамата се сработваха страхотно.
След пет минути закуската беше готова. Определено не беше привлекателна, но и двамата не роптаха срещу общия си труд.
-А сега?-попита Роксана.
-Аз ще отида да видя дали нещо е оцеляло след пожара.-каза Еней.
Роксана се нацупи обидено.
-Ходи. Аз ще си остана тук, сама, изоставена.-започна да драматизира тя. Еней я изгледа изразително. Тя се засмя и изчезна в стаята си. Като чу вратата да се хлопва Ро реши да се изкъпе. Сега като къщата беше празна щеше да е най...лесно. Роксана издири банята и влезе вътре. Като топлата вода я заля тя изпита видимо облекчение. Сякаш отми всичкото напрежение.
Именно за това Роксана не чу как Еней се върна.
Като излезе от банята по кърпа която едва я покриваше, срещата с гордия елф седнал да чете на дивана я стъписа. Очите му се оголемиха плъзгайки се по цялото и тяло. Тя от своя страна се изчерви. Хукна на горе към стаята си притеснено.
След десет минути като се престраши да слезе от стаята си Еней още не беше помръднал от мястото си. Тя отиде и се тръсна пред него на масата.
-Трябва да говорим. Мислех, че мога спокойно да игнорирам...случката..но не мога.-Роксана се опита да не се изчерви при думите си.
-За коя случка от всичките?-попита той небрежнярски.
-Съжелявам, че като съм била...с треска.. съм..  постъпила така.
Той остави книгата и се фокусира в Ро.
-Как, така ли?-при тези думи той я придърпа през кръста в обятията си.- Така ли? Или така?-бавно плъзна ръка през блузата по голия и гръб карайки я да потръпне.-Или..
Роксана се дръпна задъхано.
-Исках да се извиня за това, че си станал свидетел на слабостта ми не да правя...това, но ако искаш да знаеш, както си тръгнал скоро ще се скараме. Аз не съм ти играчка за временно забавление.- елфа се засмя.-Набий си го в главата.-при тези думи момичето се качи в стаята си и затръшна вратата.
Това беше в повече. Ро не можа да повярва, че се е заблудила. Беше си мислила, че има някаква..връзка между тях..а той е искал просто.. просто.. секс. Сълзи на тиха ярост избиха по очите и.
Като настъпи вечерта и Мейза се прибра, кухнята зауха прекрасно, но дори това не успя да изкара Роксана от стаята и. Чак когато жената дойде да почука на вратата и да обяви, че вечерията е готова, чак тогава Ро слезе.
Масата беше наредена за трима. Еней вече се бе настанил. Мейза седна на челното място и така на Роксана и се наложи да седне срещу елфа.
-Как мина деня ви?-попита тя безгрижно. Момичето се усмихна, но дори изкуствената и усмивка не успя да прикрие нещастието и.
-Закусихме, след това той.-при тези думи тя кимна към Еней.-отиде да види изгорялата къща, аз се изкъпах и остатъка от деня си четохме и се размотавахме. Ти?
-Аз научих, че Ликия е барикадирала входа към другия, човешкия свят, и че е твърдо решена да си върне.. новата играчка.-каза невесело Жрицата.-Така че трябва да внимавате.
Вечерта продължи кротко. Мейза и Лилия си говореха тихо докато сушаха билките, Роксана си легна рано, а Еней остана да чете до посреднощ и задрема на дивана.

На сутринта елфа се събуди и видя на масата малко листче на което пишеше:

Излизам да се поразходя не ме чакайте.

Мейза седеше на един от столовете и гледаше тъжно бележката.