Кристална надежда

He is the...prince.

Еней изтръпна. Опита се да скрие Роксана зад тялото си, но вироглавото момиче искаше да погледа още малко красивата жена. Измъкна се и застана редом с него. Конниците наближиха. Обградиха ги, пропускайки жената в червено в средата.
-Еней.- пропя тя. Гласът и беше изумителен.
-Ликия.- каза Елфът високо.-Кралице.
-Братко, излишно е.- каза Ликия царствено.-Подарък ли ми носиш?-попита тя като погледна преценяващо Роксана.
-Не. Тя е моя.- изсъска той към кралицата опитвайки се да запази хладнокръвие.
-Аз съм кралицата. Ти си прогонен. Тя или ще е моя или ти ще прекараш още време в метална стая.-каза тя бавно, но яростно.
Роксана си спомни белезите му. Видя как Еней изтръпна
-Тя е моя.- повтори той въпреки явлената заплаха.
Като Роксана видя как красивото лице на кралицата застина и как погледна останалите елфи не се сдържа. Жестокост беше вплетена в прословута красота. Роксана си даваше сметка че нямаше да пожалят Еней въпреки че жената го бе нарекла свой брат.
Тя сръга Еней в ребрата и изсъска в ухото му.
-Ти ще ме спасиш. Нали?
И още преди да е изчакала отговор, преди Еней да я бе дръпнал тя излезе пред кралицата.
-Предполагам ваше величество, че не сте глупава.- изтърси тя. Видя как лицето на кралицата се изпъна. С периферията си долови как другите елфи светкавично и безмълвно опънаха тетивата на лъковете си. Имаше само един проблем. Роксана, от толкова изненади и чудеса бе станала безчувствена временно. Дори не и беше хрумнало да се зачуди къде се бе озовала, нито как е възможно. Още по малко пък да помисли че не е безсмъртна и може би трябваше да си мери езика.
Не успя да се полюбува дълго и на другите елфи. Момичето чу как Еней си пое рязко въздух. Не и бе отнело дълго да схване, че градските легенди за който и бе говорила Далия не бяха далеч от истината.
-Вместо да измъчвате... Еней само заради някакъв беззначен човек, го оставете и вземете мен - човека. Така той ще страда че вече не съм негова... играчка, а вие ще имате новата играчка.-каза тя на един дъх спирайки погледа на короната на Ликия.
-Жалко същество. Не мисли, че не знам какво правиш, мислиш и знаеш. Не мисли, че не знам, че Еней ще се втурне да те спасява защото е луд и чувства вина. Може даже да те хареса. Все пак той е лудият принц като нищо и това може да му щукне.- каза кралицата бавно и членоразделно, сякаш говореше на бавно развиващ се.- Макар, че е интересна идея. Така ще мога да си поиграя и с двама ви. Разковничето е в унижението.

Скоро войниците на Ликия потеглиха. Чак сега Рокснана започна да осъзнава, че това не е сън. Това не е нейната земя, нейният град. Че това около нея са Елфи. За пръв път презираше идеята за елфи.

Ро беше вързана с двуметрово въже за коня на един от елфите. Тя ходеше до коня на който елфа си играеше да дърпа въжето и да препъва девойката в преспите. Еней яздеше един от другите коне освободен му от един войник който се бе намести при събратя си. Гледаше как Ро се препъваше и се чудеше как да постъпи имайки предвид, че само може да утежни положението.