Роксана се промъкваше в снежната гора. Вчера бе успяла да се ориентира къде би трябвало да е входа към дома и. След като Еней не я...харесваше като личност а само искаше да се възползва значи тя не бе нужно да остава. С тези мисли в главата глупаво смелата девойка вървеше към охранявания проход без да поглежда на зад. От нейно ляво се чу пукот. Тя подскочи и де обърна по посоката. Там, между дърветата стоеше нимфа с ефирна бяла рокля.
-Коя си ти?-попита Ро надявайки се нимфата да е добра.
-Фаира.-каза тя надменно.-А ти човешко същество трябва да бягаш преди кралицата да те е хванала.-малко след тези думи се чу конски тропот и тежкото дишане на хрътки.
Нимфата се обърна плавно.
-Мейза ще ме убие.-прошепна Роксана нещастно.
Фаира замръзна. Обърна се и пристъпи към девойката.
-Мейза казваш?-попита тя. Рязко прозвуча уморена.
-Да...-още преди Ро да бе довършила изречението нимфата я прегърна през врата от към гърба. Момичето подскочи изненадано, когато чу нимфата да и съска в ухото.
-Мълчи и гледай, че няма да се повтори.
Ро млъкна. Страхът и нарасна когато до ушите и стигна гласа на Ликия.
-Доведете ми я веднага!-някакъв друг глас покорно отговори.
-Миризмата изчезна изведнъж! Цялата следа!
-Малката кучка е някъде тук!-каза тя студено.-Ако някой не ми я доведе ще проверите колко мога да съм жестока!
И в следващият момент един елф претича, ако това е правилната дума макар, че..по скоро прелетя. Толкова беше бърз, че Роксана видя само размазано петно. Последваха го още елфи. След тях и хрътки с внушителни размери. Бяха големи колкото дог с външен вид на хрътка и зъби и уши на горски вълк. Това най-страшното животно което Ро някога бе виждала макар, че...дълбоко в себе си призна, че са много красиви.
И след тях, бавна и величествена, на гърба на една от хрътките която по стечение на обстоятелствата бе тройно по-голяма от другите се зададе и кралицата им- Ликия.
Процесията отмина. Елфическите хрътки изчезнаха из гората а елфите се пръснаха след тях. Само Ликия остана на пътя. Сама.
Нимфата се размърда. Ро леко кимна към пътя.
-Да се извлачваме в онази посока?-прошепна тя.
-Не знам дали като тръгнем магията ще се задържи.-нямаше и следа от егото на Фаира. Сега тя бе също толкова уплашена като момичето на чийто врат се бе провесила.- Може да опитаме, но не трябва да ме пускаш!
-В никакъв случай!-побърза да каже Ро задъхана.
Двете момичета запристъпваха плахо. Следите им едва едва се отпечатваха в снега. Роксана се молеше с цялото си сърце Ликия да не се обърне. Ако кралицата хвърляше дори бегъл поглед щеше да ги усети.
Чу се изхрущяване. Една пръчка изпука под снега. Фаира замръзна приковавайки Роксана на място. Ликия се обърна бавно с зловеща усмивка.
-Пипнах те.
आप पढ़ रहे हैं
Кристална надежда
काल्पनिकЕлфите са жестоки, елфите са зли, бягай от тях. Страх ги е от желязо, закови подкова над вратата си селянино, пей с цяло гърло. Песните ги омайват. Не ги допускай в къщата. Те са красиви те са зли бягай докато можеш, знай че те ще те стигнат. -Зли л...
