Кристална надежда

Who the hell are you?!

Ро се изтръгна от хватката на елфа и се дръпна на страни. Фиксира меча на кралицата и се стрелна към него. Еней проследи движението и и се опита да грабне меча, но беше прекалено бавен. Роксана застана в отбранителна позиция стиснала меча.
-Ро?-гласа на Еней беше мек. Приканващ.
Предразполагащ.
-Млъквай елфе.- излая момичето насочвайки острието към него. Няколко крачки в ляво Ликия още се съвземаше, а Фаира обмисляше план за бягство. Беше ужасена, виновна и беше сигурна, че ако Мейза я хване ще стане лошо...да не говорим за Еней.
Елфа повдигна вежди.
-Ро? Какво си мислиш, че правиш?-попита спокойно той извъртаики се към Ликия която се бе окопитила и вече беше на гърба на вълка. Тя изрева карайки вълка да побегне. Роксана се метна към нея, но Еней я спря.
-С нея ще се разправям аз. Друг ден.-каза той.
От гората наоколо заизкачаха елфи и вълци. Дори не им обърнаха внимание. Погледите им бяха приковани в гърба на господарката си, която изчезваше сред дърветата.
Скоро единствените останали там бяха Роксана, Еней и Фаира която даваше всичко от себе си да е невидима.
-Кой си ти гнусен елфе, че да ме спираш?-попита тя студено. Еней можеше да види образа си в черните и очи.
-Не знаеш кой съм?-попита той без да се изненада особено.
-А трябва ли?-озъби се Ро.
-Фаира ако обичаш не се изнизвай.-каза Еней прехвърляйки вниманието си към периферията на окото си където видя нимфата да отстъпва на зад.
-След като Роксана не помни или знае нищо съм убеден, че ти знаеш.-гласа му бе пропит с отрова. Очите му хвърляха мълнии. Фаира добре видя, че привидното спокойствие е само маска която след броени минути щеше да се пропука.
-Спри да наглееш елфе.-последната дума Ро произнесе като обида.-Ти си никой. Нямаш право да и говориш така!- момичето се стрелна и опря острието на меча във врата му. Еней затаи дъх. Бавно протегна ръка сякаш се страхуваше да не я уплаши и я постави на бузата и. Момичето изтръпна. Понечи да се дръпне от ръката му, но нещо я накара да се притисне в нежните му дълги пръсти. Това трая само миг. Ро се дръпна със съскане. Еней се загледа в очите и. Роксана използва това му моментно разсейване и го промуши.

Металното острие се вряза в кожата му карайки кръвта да шурти. Изненаданият му и наранен поглед се вряза направо в сърцето и, но човешкото момиче с лекота прескочи това. Изчака елфа да падне на земята и се загледа в изтичащата му кръв. Лееше се на талази, попиваше в земята карайки я да придобие ръждив цвят.
Роксана се обърна към нимфата. Фаира беше меко казано ужасена. Безмълвен писък бе замрял на устните и.
-Ти имаш ли да ми кажеш нещо?-попита тя внимателно премервайки думите си.-Да роптаеш? Или да ми пречиш?-металните стружки в гласа и накараха нимфата да се свие.
-Ти си Роксана. Човешко момиче. Докарана тук от Еней, спасена от Мейза. Влюбена в елфа и мразена от народа. Не забравяй къде си била и внимавай къде отиваш. Помни Роксана, дори да не знаеш, ти си свързана с тях.-тези думи излязоха твърдо от устните на уплашената нимфа.
-Пропила земята с кръвта на любимия и сълзите на приятеля...
Роксана гледаше хипнотизирано нимфата докато редеше думи, редеше клетва, а в краката и земята вече бе потъмняла от кръвта на любимия.