Кристална надежда

The Queen

Роксана спря задъхана пред вратата. Косата и се бе измъкнала от опашката. Бузите и бяха зачервени а очите и искрящи.
Опита се да влезе. За първи път от както живееха тук гробището бе заключено. Никога не беше. Никога до днес.
Роксана се ядоса.
-Какъв му е смисълът като оградата ми е до кръста?!-изсъска тя. Момичето най-безсрамно прескочи оградата и се запрепъва към мавзолея.
-Къде си?!- извика Роксана. Обърна се. Пробва да отвори каменната врата. Тя потдаде и къдрокоската се пльосна вътре. Изправи се, изтупа се и пак викна.
-Къде си Еней?!
Вратата изскърца пак. Момичето се обърна като ранена кошута и се загледа в сянката до вратата. Това беше той, и не беше.
До вратата беше момче беше с къса коса до дългите уши и със само едно кичурче вързано на плитка по дълго зад лявото му ухо, на края имаше бяло перо и две червени мъниста. Късата и част бе щръкнала на всякъде. Очите му, тревисто зелени и очарователната му усмивка.
Беше облечен в черни дънки и в бяла тениска която очертаваше жилавите му мускули.
- Повика ли ме Калея?-каза той с мелодичен глас. Тя го изгледа объркано.
-Калея? Аз съм Роксана.- каза тя раздразнено. Момчето се засмя.
-Калея е твоето второ име.- усмихна се той.
-Ти си.. Еней.
-Да.
-Добър или лош?- попита припряно Ро.
За момент Еней се обърка. След това лицето му се изясни, но нямаше следа от усмивка.
-Не знам.
-Разбери.
Той я изгледа начумерено.
-Ти ли направи онова изображение в тетрадката ми?-попита Роксана гледайки го любопитно.
-Защо хареса ли ти красива Лейди?-каза той с захарния си глас
-Научи ме.- изтърси тя изведнъж.
-Ти го можеш.
-Знаеш ли? Ти си елф. Истински елф.
-Много си наблюдателна- пропя Еней. Роксана го изгледа лошо.
-Защо беше затворен тук?-припряно запита тя.
-Аз съм Елф.- бавно продума той.-И съм тук защото съм и не съм едновременно.
Роксана го изгледа ядно.
-Само това?- попита недоверчиво момичето.
-От къде си взел пари за това.-посочи с дълъг жест целя елф.
-Ти май не си много осведомена?
-А ти не си много Елфски.-бне му остана длъжно момичето.
Еней се засмя и се приближи. Ро отстъпи. Той замръзна.
-Страх ли те е?- попита тихо той.
-Не.
-Защо отстъпваш?- Елфът се приближи още.
-Защото не ти вярвам.- каза Ро студено.
Изви вятър. Чак сега Роксана видя че навън не свети слънце. Понечи да се измъкне, но Елфът и препречи пътя.
Изви зловещ вятър. И бавно, много бавно каменната врата се затвори оставяйки момичето насаме с елфа.
Вътре настана мрак.
Непрогледен мрак.
Роксана изсъска тихо. Извади си телефона от джоба и светна. Видя елфа. Беше се заковал на място, като статуите от вън. Гледаше към вратата.
-Стой зад мен каквото и да стане.-изсъска той.
-И какво толкова може да има в едно гробище?- попита саркастично Роксана. Макар, че усети промъкващият се студ.
-Вече не сме в твоето гробище.-каза елфът студено.
В този момент каменната врата се отвори със замах откривайки ледена пустощ.
И малко по далеч от мавзолея имаше конници.
Най-отпред имаше един бял жребец върху него в червено наметало бе най-красивата жена която Роксана някога бе виждала.