Кристална надежда

He is real.

Дагон и Аракар се промъкваха из гората на някъде. Дагон нямаше идея къде отиват и следваше безумният си приятел като не преставаше да роптае.
-Ар спри да вършиш тъпотий!! Няма луд принц!
-Спри да викаш, че няма да стигнем до никъде!-изръмжа Аракар без да се обръща. Чу как приятеля му изпръхтя звучно и си представи каква хубава псувня се носи из ума му. Аракар дълбоко в себе си се надяваше да не успеят. Искаше Дагон да бе прав и да няма зловещ луд принц. Обаче имаше. Знаеше, че съществува. И знаеше, че онова момиче имаше нещо общо. Дагон пак започна да мрънка.
-Дори не знаеш на къде отиваме нали?-изръмжа ядно  той. За първи път от както тръгнаха Аракар чу ядни нотки в гласа му. Обърна се и видя, че Дагон беше бесен. На лицето му се бе появила бръчка показваща колко скоро той щеше да излезе от контрол. Аракар се препъна, Дагон скочи върху него и го загриза. Кафявият мечок се обърна и го бутна. Последва кратка схватка която завърши с двата мечока по корем заливащи се в груб подобен на ръмжене смях. Докато се изправяха се чу човешки глас. Беше треперлив като на старец, но силното обоняние на мечоците им показа, че са двама. На елф и на възрастен мъж. За разлика от гласа на старец и двамата бяха убедени, че не е толкова стар. Чу се по млад глас да му одговаря. Дагон подаде око през храста и го видя. Млад изпънал се елф вървеше до някакъв шашав старец. Не му трябваше втори поглед за да се убеди, че това е лудия принц. Не беше помръднал и с ден от изображенията му на свитъците. Мечока затаи дъх и се заслуша, видя как стареца се обърна по негова посока, долови името на момичето "Ро". Студените очи на елфа се впиха в него. Мечока не издържа и се обърна повличайки със себе си и Аракар.

Двамата бягаха като луди през гората. Вятъра бе притихнал и тежките им стъпки кантяха глухо из цялата гора. Имаха чуството, че още могат да усетят прогарящият му поглед по гърбовете си.
Спряха чак когато се озоваха до края на гората. Двамата се проснаха един до друг приемайки човешките си форми.
-Аз...какво ти казах?-намери да злорадства Аракар.-Кой не е истински?
-От къде да знам...?!
-Повярвай ми следващият път.-изгледа го изразително.
-Имаш ужасният навик да злорадстваш в тежки моменти.
-Напълно вярно!-ухили се Аракар.- Но си прав. Ако оня Елф дойде да търси момичето какво щв правим? Ще я защитаваме ли? Ще му я предадем ли..? И в двата случая няма да се измъкнем без жертви. Има само един начин да се измъкнем както и Арос...но той няма да се съгласи. Трябва да го изиграем...за негово добро